Monday, April 02, 2018

Фалшивата пролет на Цветница (Лука 19:29-44)

/проповед/
Нека прочетем Лука 19:29-44.
9 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им каза: 30 Идете в селото, което е насреща ви, в което, като влизате, ще намерите едно вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. 31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате?, кажете така: На Господа трябва. 32 И изпратените отидоха и намериха всичко, както им бе казал. 33 И като отвързваха ослето, стопаните попитаха: Защо отвързвате ослето? 34 А те отвърнаха: На Господа трябва.
35 И го докараха при Исус; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исус. 36 И когато Той минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя. 37 А когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, и казваха: 38 Благословен Царят, Който иде в Господнето име! Мир на небето и слава във висините!
39 А някои фарисеи от множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си. 40 И Той отговори: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат. 41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза: 42 Ех, ако ти бе познал поне в този ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти. 43 Защото ще настанат за тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат валове около тебе, ще те обсадят, ще те притиснат отвред 44 и ще те разорят, и ще избият жителите ти в теб, и няма да оставят в тебе камък върху камък; защото ти не разпозна времето, когато беше посетен.
Увод
Честита Цветница! Свикнали сме на този празник да е топло и приятно навън, но тази година доскоро не беше така! 
Не, че сме имали дълга зима. Зимата беше доста мека. Но пролетта много се забави! Омръзна ни вече да ходим със зимни обувки и тежки палта. Копнеем за топлината на слънцето, копнеем да видим природата да се пробужда за нов живот, птички да огласят простора, да мирише на люляк, дръвчетата да са цъфнали.
Поради по-мекото време, някои дръвчета се заблудиха и по клоните им напъпиха пъпки. Преди три седмици бях в нашата градина. Имаше вече две дръвчета, които бяха започнали да показват цвят. А кокичета можеше да си купим още януари. Даже щъркелите долетяха от юг. Помислихме, че пролетта е дошла.
Но, оказа се фалшива пролет. Зимата хвана последния влак и дойде със сибирския вятър. Астрономическата пролет дойде преди десетина дни, но се чудихме в кой сезон сме. Щъркелите на Сафед Халид също се объркаха.
Фалшива пролет. Ние си мислим, че можем да познаваме времето, но понякога се лъжем.
Фалшивата пролет
В един привидно пролетен ден Исус тръгна за Ерусалим. Нещо, което се беше случило неотдавна бе насърчило последователите му и те бяха повярвали, че пролетта на Царството е настъпила. Един от групата мъже, придружаващи Исус, беше Лазар, доскоро принадлежаващ към групата на мъртвите. По пътеката хора се тълпяха да видят възкръсналия от мъртвите и славеха Бога за това велико дело. Лазар беше доказателство за силата на Исус!
Те викаха Oсанна, „Благословен Царят, Който иде в Господнето име (Лука 19:38). Техните викове смутиха религиозните водачи в Ерусалим, които се опитваха да убият Исус и възкръсналия му приятел.
Хората полагаха дрехи и палмови клонки под краката на магарето, което бе възседнал Исус. В България няма палми, затова ние, вярващите, отиваме на църква на този ден с върбови клонки и цветя, а празника наричаме Връбница или Цветница. Случилото се на този ден наричаме също „Триумфалното влизане.“ За хората в града това влизане беше пролетен повей.
Сякаш за Израел дългото зимно чакане беше към своя край. Зимата на тяхното недоволство си отиваше. Нощната стража на Царството бе преминала.  Месия бе дошъл! Избавлението от Рим беше съвсем близо. Беше дошъл края на тежките данъци, на многобройните екзекуции, на техния позор.
На хората им се привиждаше новия Давид.
Давид бе основал Израел като нация, бе изградил столицата Ерусалим. Бе покорил съседните народи и спечелил международна слава на младата държава. Израел беше силен и уважаван. Но сега славата на предишния Израел отдавна бе залязла. Беше крайно време да се върне.
И тези прости хорица виждаха онова, което религиозните и политическите водачи не виждаха – родилните болки на Царството. Бог пак щеше да управлява. Израел пак щеше да е първи сред народите. Яхве отново щеше да обитава в храма.
Но това беше една фалшива пролет! Фалшива, защото те мечтаеха за един цар, за един нов Давид, който да отхвърли властта на омразните римляни и да възстанови царството на Израил в неговия предишен блясък. Затова и викаха „Осанна“, което значи „спаси сега“! Те виждаха в Исус новия Давид, политическия водач, който ще поведе народа и ще извоюва в бой тяхната свобода.
Те бяха видели великите дела на този Исус. Как правеше слепите да прогледат, глухите да чуват, сакатите да ходят. Бяха го видели да нахранва хиляди с обяда на едно дете. Чуха, че е възкресил Лазар. Бяха го слушали да поучава с власт. Без съмнение той беше този, който щеше да ги освободи.
Това беше точното време – когато празнуваха Пасхата. По това време преди много години ангелът на смъртта беше преминал над Египет и фараонът освободи Божиите деца. И сега зимата на тяхното недоволство си отиваше. Сега Исус щеше да ги освободи от жестокостите на техните поробители.
Казваха си, 600 години стигат. Време е за промяна. Пролетта идва! Но това беше фалшива пролет!
Тя беше фалшива, защото хората не разбираха кой е Исус. Поради тяхното неразбиране, скоро песните им щяха да заглъхнат в гърлата. Виковете „Осанна!“ щяха да пресекнат в гърдите. Някои от радостното скандиращо множество щяха да се превърнат в разгневена тълпа. Песента на триумф щеше да се превърне в груби крясъци: „Разпни го! Ние нямаме друг цар освен кесаря!“ Надеждите на мнозина щяха да бъдат потъпкани в калта.
Подобно на тези хора в древността, често ние започваме с добри мотиви, големи надежди и твърда решителност. Подобно на тях, ние разгорещено крещим „Осанна!“ Ентусиазмът на тълпата е заразителен. Но идва ден, когато разбираме, че не сме предвидили цената.
Ние сме се надценили. Врагът ни превишава по сила и ни е обградил. Властимащите са ни дали ясно да разберем кой държи хляба и ножа, и коя е реалистичната позиция. Идеалите ни отстъпват на по-практични подходи към живота. И ние трябва да признаем, че онова, което сме смятали за триумфално влизане е било само фалшива пролет.
Когато фараонът освободи евреите да отидат в пустинята, те вече мислеха, че зимата на тяхното недоволство е преминала. Но това също беше фалшива пролет. От тях се искаше само покорство, за да дойде истинската пролет - да влязат в обещаната земя. От нея ги делеше само няколко седмици път. Тяхното непокорство им попречи да влязат в Ханаан. Повечето трябваше да измрат, да се роди ново поколение, което да влезе, но това щеше да стане чак след 40 години. Tрябваше още дълго да чакат истинската пролет.
Когато през 1989 година комунизмът в България падна и бе въведена многопартийна система, ние си помислихме, че вече сме свободни. Пяхме по площадите „45 години стигат“. Бленувахме западния стандарт на живот и просперитет. Решихме, че зимата на нашето недоволство е свършила и пролетта най-накрая е пукнала.
Но не би. Оказа се, че това е била фалшива пролет, с фасадна демокрация и нова стара олигархия. Защо? Защото ние забравихме Бога и се поклонихме на бога на Мамона. Издигнахме си идоли, на които жертваме нашето време, сили и лоялност.

От едно изследване на Тренд, което излезе тези дни, стана ясно, че: 
- 75% от българите вярват, че Ванга има пророчески способности 
- 66% вярват, че изкуствено се предизвикват болести, за да се провокира и улесни продажбата на нови лекарства
- 50% вярват в кемтрейл - конспиративната теория, според която следите, оставяни от самолетите в небето са преднамерено разпръсквани химически агенти, за да се влияе на населението
- 29% вярват в извънземните
- 33% вярват в прераждането 
- 73% чукат на дърво


Идоли, поради които вече 30 години ние обикаляме в пустинята. И се питаме, кога ще настъпи истинската пролет? Когато четем за поредния грабеж на обществени средства и продажната политика, ни идва да плачем.
Когато на Цветница Исус влезе в Ерусалим и видя града, Той също заплака. Заплака, защото  хората не разбираха кой е Той и защо е дошъл. „Да беше знаел ти, да! Ти, поне в тоя ден, това, което служи за мира ти; но понастоящем е скрито от очите ти.“ (Лука 19:42).

Те не разбираха защо беше дошъл Исус, защото се бяха втренчили в обстоятелствата, а не в своето състояние. Те желаеха освобождение от потисничество. Исус дойде, за да им даде освобождение от греха
Деяния 13:38,39: "И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете; и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон. Павел добавя, „Освободени от греха, станахте слуги на правдата (Рим. 6:18).

На кого си слуга – на правдата или на греха?
Може би и ти се чувстваш затрупан под снежната лавина на зимата, вкочанен в ледената ѝ прегръдка. Не помниш откога не е имало радост в дома ти. Бориш се от години да свържеш двата края, но не можеш. Страдаш от коварна болест и си на път да се предадеш.
И точно тогава нещо се случва. Проблясква лъч надежда. Лекарят ти казва за ново лекарство. Предлагат ти да започнеш нова работа с добро заплащане. За първи път от много години сте на път да стопите ледовете вкъщи. Вече се радваш на настъпващата пролет.
Но ... това се оказва фалшива пролет. Защо? Защото си търсил промяна в твоите обстоятелства, вместо да търсиш промяна в състоянието ти. Молил си се Бог да промени съпруга/та и децата ти, да те снабди с финанси, да те изцели, докато за Бог най-важното е твоето сърце.
Исус иска да знаем кой е Той и да Му се покорим. Да ни освободи от робството на греха и на егоизма, за да бъдем свободни въпреки обстоятелствата.
Затова понякога зимата не си тръгва толкова лесно. Затова има фалшива пролет.
Предвкусица за истинската пролет
Но дори фалшивата пролет може да е предвестник и предвкусица за идните неща. Макар и зимата да не е казала последната си дума, пролетта ще дойде отново!
Така че, бъди насърчен! Цветница е предвестник на приближаващото Възкресение. Фалшивата пролет ни напомня, че не можем да се придвижим от Цветница до Великден без да преминем през Голгота и гроба.
Галатяни 2:20: "Съразпнах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене."
Лука 9:23: „Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.“

Ако трябва да перифразирам философа Уилям Пен, „Без Връбница няма Възкресение. Без тръни няма трон. Без страдание няма слава. Без кръст няма корона.“

Ако си умрял за себе си и за греха, тогава ще настъпи истинската пролет на твоя живот. Нашият Господ ни обеща: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в мене, ако и да умре, ще живее. И никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века.“ (Йоан 11:25,26)
Ако си преминал от смърт към живот, няма да има значение в кой сезон се намираш. Септември ще бъде май. Важно е да знаеш, че зимата често се връща след фалшивата пролет. Да разпознаваш сезоните и да приемаш Божията воля в живота си. Рано или късно истинската пролет ще настъпи. Защо ли? Защото смъртта е победена:
1 Коринтяни 15:54-57: "А когато това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно“. „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът; но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.“
Затова нека не се отчайваме. Днес е само фалшива пролет. Преди 2000 години Христос влезе яхнал магаренце в Святия град. Той яздеше към Своята смърт, за да стигне до Своето възкресение. Той пътуваше към Гетсимания и Голгота, за да стигне до празния гроб и Възкресение. Така Той подпечата бъдещето възкресение на всички, които вярват в Него.
Aрхеолози са открили гробища от първи век в Гърция и Рим с много гробници с надпис на гръцки или латински „Няма надежда“. Представете си да живеете цял живот без надежда! Представете си да приближавате смъртта без надежда! Колко много хора днес умират без надежда! Ако и ти се чувстваш така, погледни към Цветница!
Влизането на Исус в Ерусалим е предвестник на идните неща, на истинските неща, защото тази фалшива пролет ни дава надежда. Тя ни уверява, че Царството ще дойде за тези, които имат очите на вярата. Които не само са познали Исус, но и са Му се поклонили като на техен Господ.
На Цветница Исус влезе триумфално в Ерусалим, но това беше фалшива пролет. Песните щяха да секнат и да се възцари тишината на Голгота.
Но дори и сянката на кръста да беше надвиснала над този парад, нека в този празничен ден да се насърчим да ходим във вяра през градината на агонията и хълма на страданието, уверени че нощта ще премине и третият ден ще настъпи. 
Тази фалшива пролет казва: „Не още. Чакай още малко. Първо трябва да преминеш през кръста и гроба.“
 А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христос Исус, ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко. (1 Петър 5:10)
Нека се помолим.
------
БПЦ "Нов живот" Варна
01.04.2018 г.