Monday, April 30, 2018

Рискувай за Бога (Еклисиаст 11:1-12:8)

/проповед/

Днес продължаваме с Еклисиаст 11 и 12 глави. Дотук, в 10 проповеди, ние погледнахме на живота през очите на Кохелет. Видяхме, че тези, които живеят без надежда в Бога, са принудени да се справят с безнадеждността и празнотата на живота.

Проповедникът също изпитва празнотата и безсмислието на живота под слънцето. И той поглежда над слънцето, за да потърси мъдрост за това как да живее. Миналият път видяхме, че ние трябва да ценим мъдростта, да избягваме на всяка цена безумието и да прилагаме мъдростта в живота си.

Говорихме за това, че трябва да бъдем внимателни, когато работим и изобщо в живота. Но означава ли това да не поемаме никакъв риск? Днес ще видим, че Библията ни насърчава да сме предприемчиви, инциативни и да поемаме разумен риск.

Кога за последен път направихте нещо смело? Кога за последен път поехте риск?

Попитали режисьорът Били Уайлдър дали му е харесал един нов филм. „Ами, как да ви кажа“, отговорил той, „филмът започна в осем часа. По едно време мислих че е вече полунощ, погледнах часовника си. Беше едва 8:15.“

За някои хора животът е като скучен филм. Дните се нижат един след друг, времето минава, нищо особено не се случва и те са отегчени до смърт. Познавам такива хора!

За съжаление, животът за много християни също е скучен! И онова, което най-много ме шокира, е че за тях скуката е доказателство, че са по-духовни от другите.

Но Бог е създал живота не за да е скучен. Животът ни често е монотонен, но ни е даден, за да му се наслаждаваме. Нещо повече, животът ни може да се превърне в приключение, ако се научим да поемаме риск по Божия начин!

В Еклисиаст 11:1 Соломон описва рисковете, поемани от търговците по онова време. Те „хвърляли хляба си по водата“ – с други думи натоварвали стоките си на кораби, за да ги превозят до чужди пристанища. Там те се надявали да спечелят от продажбата им „след много дни“.

Днес корабоплаването е сравнително сигурен транспорт. Но по онова време много кораби потъвали. Търговците често понасяли огромни загуби. Пирати нападали корабите. Често капитаните били некоректни. Не е имало застраховки на имуществото. И разбира се, трябвало да чакаш дълго, преди да разбереш дали ще излезеш на печалба.

Защо търговците поемали тези рискове? Защото печалбата била голяма!

Соломон използва тази илюстрация, за да ни насърчи да поемаме риск, даже голям риск. Като чуем това, ние сме склонни да протестираме. Но от следващите редове разбираме, че проповедникът използва тази илюстрация от материалния свят, за да ѝ даде духовно значение.

В този пасаж Соломон ни дава няколко важни принципи, от които да се ръководим при поемане на риск: давай колкото можеш повече, не се oправдавай, очаквай Бог да работи когато не разбираш какво прави, планирай за дните на тъмнината и накрая, имай правилната перспектива. Първо,

1.     Давай колкото можеш повече.

Много хора са стиснати. Един човек умрял, отишъл на небето и там му устроили обиколка. По време на обиколката видял един приятел да кара прекрасен Мерцедес и казал, „Иха, това е страхотно“ Да, отговорил Св. Петър, „приятелят ти беше много щедър на земята и затова тук кара Мерцедес последен модел. Какво караш тук зависи от щедростта ти там долу.“ И му дал едно моторче. „Какво, приятелят ми има Мерцедес, а аз моторче?!“ „Да, това е всичко, с което можехме да работим.“ Човекът подкарал моторчето гневен. След седмица Петър го видял усмихнат и казал, „Сега по-добре ли се чувстваш?“ Онзи отговорил, „Да, откакто видях  шефа да кара скейтборд...“

Еклисиаст 11:2: „Дай дял на седмина и дори на осмина, защото не знаеш каква беда ще сполети земята.“ Обикновено хората казват, бъдещето е несигурно, затова пести бели пари за черни дни. Има мъдрост в заделянето на средства за трудни времена, но в притчата за богатия глупец Исус ни учи, че трябва също да богатеем в Бога.

Ако само трупаш пари и имот без да ги споделяш с другите, ти не си разбрал какво означава да богатееш в Бога.

Кохелет казва, „дай дял на седмина и дори на осмина“. Числото седем в Библията символизира завършеност и съвършенство. Ти ще направиш нещо, което очакват от теб, ако дадеш част от благата си на седмина. Но Соломон казва, опитай нещо радикално за Бога – дай и на осмия човек! Поеми голям риск, хвърли хляба си по водата.

Френският учен Блез Паскал, живял през 17 век, бил гений. На 12 години без да е учил геометрия, доказва 32-та теорема на Евклид за сбора от ъглите на триъгълника. На 15 години развива т.н. по-късно Теорема на Паскал. 17-годишен изобретява оригинална сметачна машина. Като възрастен той доказва важни теореми в математиката и работи в областта на експерименталната физика. Изобретява хидравличната преса. Той е изобретил и автобуса! Тази идея му идва, докато наблюдава тълпи хора да отиват всеки ден на работа, вървящи в една посока и през 1662 г. основава първата автобусна компания.

Паскал бил и посветен християнин. Любовта му към Бога го накарала да обича бедните. Той се лишавал от все повече неща, за да може да дава повече. Продал каляската и конете си, изящните си мебели, сребърните си прибори и дори библиотеката си, за да дава на бедните. Когато получил аванс от 1000 франка за своя автобус, той изпратил парите на бедните в Блуа, страдащи от тежката зима. После дарил акциите в компанията на болници в Париж и Клермон. Когато умрял на 39 годишна възраст през 1662 г., на погребението му дошли семейството му, приятелите, учени, писатели, а най-отзад църквата била пълна с бедняци – на всеки от които Паскал помагал приживе.

Не това, което имаме, ни прави богати. Богати ни прави това, което даваме!

2.     Спри да се оправдаваш.

Еклисиаст 11:3,4, „Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята. И ако падне дърво на юг или на север, където падне, там ще остане. Който се взира във вятъра, няма да сее; и който гледа към облаците, няма да жъне.“

Тук проповедникът използва илюстрация от фермерството. Един фермер е застанал на нивата. Над нея са надвиснали дъждовни облаци. Край него на пътя лежи дърво, повалено от силния вятър. И фермерът си казва, и днес няма да сея, времето не е подходящо.

Някои хора са като този фермер. Те не рискуват. Чакат идеалните условия, за да предприемат нещо. И за най-малкото нещо си намират извинения.

Преди време направих за себе си едно изследване за най-често срещаните оправдания на хората за това защо не са дошли на църква ето ги.

Времето беше студено; беше много топло; трябваше да сготвя за децата; трябваше да притакам зелето; аз съм православен; някой ще ме пита защо не съм идвал отдавна; тръгнах, но ме срещна една позната по пътя; защото закъснявам и не искам да прекъсвам богослужението.

Никога няма да имаш идеални условия за ходене на църква. Просто го направи приоритет! Не можеш да се наричаш християнин, ако не принадлежиш на тялото Христово. Въгленът, изваден от огнището, угасва!

Понякога в селскостопанската работа е добре да изчакаш малко, ако метеорологичните условия не са добри. Например, ако е ветровито, изчакай да спре вятъра, преди да напръскаш дръвчетата.

В духовния си живот обаче не чакай идеални условия, за да поемеш риск. Дори когато планираш всичко добре, пак ще има неща, които са извън твоя контрол. Затова, живей чрез вяра! Поеми риск и остави резултатите на Бог!

Твърде често ние не поемаме риск, защото сме повлияни от парализата на анализа. Анализираме ситуацията и си казваме, още не е време.

Ще си оправя взаимоотношенията с приятеля ми, когато той направи първата крачка. Ще се оженя за човека, с когото живея, но първо да си намеря работа. Ще имаме деца, когато си купим апартамент. Ще започна редовно да ходя на църква, но като мине зимата. Ще започна да давам десятък, но първо да изплатя кредита за колата. Ще кажа в училище или на работа, че съм християнин, но чакам подходящия момент.

А той все не идва. Ако си склонен прекалено много да анализираш ситуацията и да оставаш пасивен, може би си болен от парализата на анализа. Крайно време е да спреш да се оправдаваш и да търсиш извинение, да поемеш отговорност и да направи нещо!

Гьоте е казал, „Има една елементарна истина, чието пренебрегване убива безброй идеи и прекрасни планове: в момента, в който някой окончателно поеме отговорност, и Провидението му помага. Всичко се случва, за да подпомогне нещо, което никога не би станало.“

По-нататък, проповедникът разбира, че хората могат да бъдат парализирани не само от анализиране, но и от неразбиране.

3.     Очаквай Бог да работи дори когато не разбираш какво прави.

Еклисиаст 11:5,6 „Както не знаеш пътищата на духа, нито как се образуват костите в майчината утроба, така не знаеш и делата на Бога, Твореца на всичко. Сей семето си сутрин и вечер не въздържай ръката си, защото не знаеш кое ще успее – това или онова, или дали ще са и двете еднакво добри.“

„Пътищата на духа“ може да се преведе и като пътищата на вятъра. Метеорологията е напреднала много пред последните десетилетия, но все още не могат да предвидят абсолютно всичко.

Науката е напреднала много, но все още не знаем всичко. Почти всеки ден чуваме за нови научни открития.

Гледах клип за лепило, което учени от Австралия са създали, което може да лепи прорезни рани. Вече няма нужда да те шият, ако се порежеш. Капват малко лепило и ... чудо – раната се затваря.

Медиците вече могат да присаждат стволови клетки, да поставят изкуствено око, да присаждат органи... Но колкото и да е напреднала науката, все още не можем да създаваме живот!

Един учен казал на Бог, че науката е напреднала и вече няма нужда от Него. Бог отговорил, добре, искаш ли да се състезаваме да видим кой ще направи живот. Ученият казал, „Добре.“ Бог започнал да прави човек от пръст както в Едемската градина. Ученият казал, „Дай ми малко пръст да започвам да работя и аз.“ Бог отговорил, „Направи си твоя пръст.“

Да, ние не можем да знаем и да предвидим всичко. Не знам кое от семената, които хвърляме, ще успее. Но нека това не ни спира да вършим неща за Бога! Хвани се за работа и направи нещо. Не се тревожи, че можеш да се провалиш. Провалът е сигурен само в случай, че не правиш нищо! Който не успява да рискува, рискува да не успее.

По-добре да направиш правилното нещо по неправилен начин, отколкото неправилното по правилния начин. По-добре да опиташ и да се провалиш, отколкото да се провалиш без да опиташ.

В един старчески дом задали въпроса „За какво съжалявате най-много в живота си?“ Най-много отговорили, „Това, че не опитах да направя повече неща.“

Когато остареем, ние навлизаме в „дните на тъмнината, за които говори Соломон в ст. 7 и 8:

Еклисиаст 11:7,8 „Наистина, светлината е сладка и приятно е на очите да гледат слънцето. Да! Ако и да живее човек много години, нека се весели през всички тях; но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много.“

Чудесно е да се наслаждаваш на светлината. Приятно е да ни гали лятното слънце. Но след лятото идва есента, а след това настава и зимата в живота на човека. Затова

4.     Планирай за дните на тъмнината.

В следващата глава Кохелет рисува поетична картина на старостта и дните на злото:

Еклисиаст 12:3-5 „когато стражите на къщата затреперят и силните мъже се прегърбят, и онези, които мелят, престанат, защото са намалели, и онези, които гледат през прозорците, помръкнат; когато вратите към пътя се затворят и отслабне гласът на мелницата; и при гласа на птиците започне да става човек и всички звуци на песента им заглъхнат... когато започне да се бои човек от всичко високо и трепери по пътя; когато бадемовото дърво разцъфне и скакалецът натежи, и всяка охота изчезне...“

Чрез това невероятно живописно описание на старостта Соломон ни казва: когато остарееш, ръцете започват да треперят, краката се изкривяват, зъбите ще опадат, зрението ти ще отслабне, а ушите ще оглушеят. Ще се събуждаш рано и гласът отслабне.

Какво тогава можем да направим? Как да се подготвим за това страдание? Соломон ни казва, че ние можем да преминем през това изпитание заради всички обещания и силата, която Бог ни дава. Не е нужно да бягаме от болката и мъката.

Животът на нашия Господ Исус Христос доказва тази истина. Той премина през най-страшната болка и страдание, умря и възкръсна. Неговата сила може да стане и наша сила, ако поемем риска да срещнем болката.

5.     Правилната перспектива.

Ако гледаме на Исус, тогава ще имаме правилната перспектива към страданието и ще можем да ценим и да се радваме на живота:

Еклисиаст 11:9,10 „Весели се, младежо, в младостта си и нека се радва сърцето ти в дните на младостта ти... Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд. Затова премахни тревогата от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото младостта и юношеството са суета.“

Капаните на младостта са временни, но вечността е безкрайна.

Младите хора са склонни да не се замислят за последствията от постъпките си. Но като остаряваме, отиваме в другата крайност – склонни сме да играем на сигурно. Водим удобен и предсказуем живот.

Тези стихове са предупреждение не само към младите, но към всички нас. Те ни казват: от теб зависи да не водиш скучен живот. Хвърли хляба си по водата. Не оставяй страхът, песимизмът и параноята да те управляват. Гледай на Исус, начинателя и усъвършителя на твоята вяра и рискувай за Бога! И Той ще те възнагради. Твоят живот ще се превърне в истинско приключение!

Много отдавна, в една далечна страна имало една група музиканти. Те пътували от град в град, за да свирят и пеят пред хората и така се прехранвали. Но страната преминавала през трудни времена и хората нямали пари да идват на представленията.

Един ден преди насрочено представление в един град, музикантите се събрали, за да обсъдят ситуацията. Единият казал, „Не виждам смисъл да свирим довечера. Не само че хората не могат да платят за представлението, но и започва да вали сняг. Колко мислите ще дойдат?

Друг музикант казал, „Съгласен съм. Снощи свирихме пред шепа хора. Хващам се на бас, че ще има още по-малко довечера. Защо не върнем малкото пари, които вече сме събрали и да отменим концерта?“

Трети музикант също се изказал, „Как може някой да очаква да дадем всичко от себе си за толкова малко хора?“

Най-възрастният член на групата бил техният водач. Той погледнал към трупата и казал, „Вижте, знам че сте обезсърчени. Аз също съм обезсърчен. Но ние имаме отговорност към всеки, който дойде. Довечера ще изнесем представлението и ще дадем всичко от себе си. Какво са виновни тези, които са дошли, че други не са. Те не трябва да бъдат наказани с едно посредствено представление.“

Групата била вдъхновена от думите на своя водач. Вечерта те свирели както никой друг път. Когато малката публика си тръгнала, водачът събрал музикантите. В ръката си държал бележка, която някой от публиката му бил дал.

„Хора, чуйте това!“ Гласът му треперел от вълнение. Всички те се събрали, за да чуят какво пише в бележката. Бавно, водачът на музикантите прочел: „ Благодаря ви за прекрасното представление.“ Бележката била подписана: „Вашия Цар“.

Нека не се отказваме да рискуваме за Бога, дори когато изгледите за успех изглеждат минимални. Дори когато липсват аплодисменти. Дори когато няма никаква публика, освен един. Защото нашият Цар е винаги в публиката!

Нека се помолим.

____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
29.04.2018 г.