Monday, March 26, 2018

Бог, властите и християните (Еклисиаст 8:2-12)

Увод

Случвало ли ви се е детето ви да се държи непокорно и невъзпитано на обществено място? Как постъпихте?

Докато пазарувала в супермаркета, една жена срещнала дядо с тригодишно внуче. Тя видяла, че човекът вече едва държи в ръцете си покупките, а детето крещи за бонбони пред рафта за бонбони, за бисквити на рафта с бисквити, иска сок, когато минават покрай соковете и всичко се повтаря във всяко кътче на магазина.

Междувременно възрастният човек вървял със спокойна крачка, като казвал с тих и уверен глас: „Спокойно, Цецо, няма да се бавим. Спокойно, момче.“
След поредния пристъп на детска истерия жената чува как той спокойно казва: „Няма проблеми, Цецо. След няколко минути ще излезем, дръж се.“

На касата малкият пакостник започнал да изхвърля неща от количката, а дядото отново рекъл с тих и уверен глас: „Цецо, Цецо, спокойно, приятел. Не се разстройвай. След пет минути сме вкъщи. Запази спокойствие.“

Много впечатлена, жената излязла навън, където човекът разтоварвал продуктите и настанявал детето в колата.

„Знаете ли, господине, не е моя работа, но вие се държахте страхотно в магазина. Не знам как го постигнахте. През цялото време запазихте хладнокръвие и без значение колко той викаше и хвърляше, вие спокойно продължихте да му казвате, че всичко ще е наред. Цецо е късметлия с такъв дядо.“

„Благодаря, госпожо. – отвърнал възрастният човек – но Цецо съм аз. Малкият немирник се казва Алекс.“

Не само децата имат проблеми с покорството. Възрастните днес също са подвластни на духа на непокорство, на преследването на личните права и свободи.
Хората вече не вярват на никого, няма уважение към властите. Обществото върви към фрагментация и анархия на всички нива – социално, политическо, гражданско, морално, икономическо, религиозно и в семейството.

Защо? Защото човешката природа по принцип се бунтува срещу всяка власт (Римляни 8:7). Хората мразят да им се казва какво да правят. И търсят вратички в закона. Хората са загрижени, че правата и свободите им се нарушават. Много по-малко са хората, които се интересуват какви са техните отговорности.

Какво обаче казва Библията за взаимоотношението на християните с властите? Днес ще разгледаме Еклисиаст 8:2-12, където цар Соломон говори за отношението, което хората трябва да имат към властите изобщо. Нека прочетем 8:2-5.

Покорство на властите

Еклисиаст 8:2-5: „Аз те съветвам да пазиш царската заповед най-вече заради клетвата ти пред Бога. Не бързай да излезеш от присъствието на царя; и не упорствай в злотворство; защото той ще направи каквото поиска, тъй като думата на царя има власт, кой може да му рече: Какво правиш? Който пази неговата заповед, няма да види зло; и сърцето на мъдрия знае време и присъда.“

Забележете, че Соломон съветва израилтяните да се покоряват не заради царя, а заради Този, когото е поставил царя. В древността хората е трябвало да се закълнат с клетва на вярност при възкачването на царя на престола.
Днес никой не иска от нас да се кълнем във вярност на правителството, но като граждани на България от нас се очаква да спазваме законите. Като служители във фирмата от нас се очаква да правим това, което шефът изисква от нас. От християните се очаква да се покланят, да служат и да дават на Бога, и да се покоряват на църковното ръководство.

Много често обаче ние даваме прибързани обещания, които ни е трудно да изпълним. Бог гледа на това като на нарушаване на клетва към Него, не към царя. Що за човек си личи от това как се отнасяш към обещанията, които даваш в брака, работата и църквата ти.

Ако прибързано си се оженил и вече не се чувстваш толкова мотивиран да пазиш брачната си клетва, трябва да знаеш, че ти нарушаваш клетвата си към Бога. Ако обещаеш, че ще служиш в църква с дарбите, които Бог ти е дал и за Негова слава, а след това не изпълниш думите си, ти си излъгал Бога.

Това не означава никога да не даваш обещания, но да внимаваш какви ангажименти поемаш и да съзнаваш, че дори най-малките от тях са ангажименти, поети към Бога.

Всяка власт е от Бога.

Днес живеем в република, а не монархия. Но тези принципи са валидни и за нас. Ние трябва да се подчиняваме на правителството, което Бог е поставил над нас. По същия начин трябва да се подчиняваме на всяка друга власт в живота ни – в семейството, в училище, университета и на работното място, в църквата.
Класическият пасаж за взаимоотношенията християни – власти е написан от ап.
Павел в Римляни 13 гл.

Римляни 13:1-2: „Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога. Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си.”

Павел, както и Соломон казва, че ние трябва да се подчиняваме на властите, защото няма власт, която да не е от Бога. Бог създаде управлението, за да установи ред, да наказва злото и да насърчава правосъдието. Да осигурява обществения ред, спокойствие, мир и справедливост. Това стана веднага след потопа (Битие 9:6).

Как се подчиняваме на властите?

Римляни 13:7: „Отдавайте на всички (власти) дължимото: на когото се дължи данък, данъка; на когото мито – митото; на когото страх – страха; на когото почит – почитта.“
Ние се подчиняваме на властите, като плащаме данъци, като спазваме правилата и законите, като показваме уважение към представителите на властта.

Ако отхвърляме дадена власт, в крайна сметка ние отхвърляме Бога, защото Той е Онзи, който я е поставил над нас. А плодът на отхвърлянето на властта е осъждение.

Когато Апостол Павел пише Римляни 13:1-7, той беше под управление на Рим по време на царуването на Нерон, един от най-нечестивите римски императори. Въпреки това Павел признава легитимността на управлението.

Соломон посочва още една причина да се подчиняваме на властите:

Еклисиаст 8:5: „Който пази неговата заповед, няма да види зло.“

Виждаме този принцип да се изпълнява в много случаи в живота ни днес. Ако не караш колата с превишена скорост, няма нужда да помниш къде са поставени камери. Ако си плащаш данъците, няма защо да се тревожиш от проверки.

Ако си вършиш съвестно работата, няма нужда да се оглеждаш дали шефа те наблюдава. Не само ще бъдеш угоден на Бога, но ще избегнеш неприятности, а може и да те похвалят. Както казва ап. Павел, „Върши добро и ще бъдеш похвален от нея (властта)“ (Римляни 13:3б)

Трябва ли да се подчиняваме винаги?

Следователно, Бог иска ние да приемаме властите. Но възниква въпроса, трябва ли да се подчиняваме безпрекословно на всяка тяхна заповед? Трябваше ли германците да се подчиняват на антисемитските закони на национал-социалистите в Германия? Та нали тези закони доведоха до физическото изтребление на милиони хора!

Трябваше ли българското общество да приеме решенията на т.н. „народен съд“, който не беше нито народен, нито беше съд? Грях ли е съпротивата на горяните срещу колективизацията и отнемането на имущество от комунистическата власт в България?

Днес виждаме отново опити да се възроди тоталитаризма в България и на други места. Трябва ли да се подчиняваме на заповеди, които влизат в противоречие с Библията?

Отговорът е „не.“

Ние не трябва да се подчиняваме на заповеди, които противоречат на Писанията. Даниил не яде от жертваните на идоли ястия на Вавилонския цар (Даниил 1). Заедно със Седрах, Месах и Авденаго, не се поклониха на златния образ на Навуходоносор при звука на музиката (Даниил 3). По-късно Даниил не се подчини на заповедта на Дарий да не се моли на своя Бог, но три пъти дневно отправяше молитви към Бога на Израил (Даниил 6).

В Новия завет, апостолите бяха арестувани заради свидетелството им за Исус Христос. Но ангел от Господа отвори вратата на тъмницата и им заповяда да отидат в храма и да благовестват на хората. Когато първосвещеникът разбра какво се е случило и ги доведоха пред него, той отново ги сгълча, а те отговориха: „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците“ (Деяния 5:29).

Всяко управление се състои от хора, а хората са грешни. Често с времето властимащите стават корумпирани и злоупотребяват с властта, поверена им от Бога. Започват да приемат закони, които влизат в разрез с Библейските ценности и морал.
В този момент те вече не представляват Бога.

Когато Израил завладяваше обещаната земя, Бог каза на израилтяните да прогонят живеещите в нея народи. Бог наистина бе назначил техните управници, но те до такава степен бяха развратили тези нации, че съжителстването на Израил с тях щеше да навреди на поклонението му на Бога. В милостта си Бог им даде възможност да се спасят, но тези, които не се възползваха от нея, бяха подложени на Божието осъждение.

Затова Проповедникът казва, че този, които злоупотребява с позицията си, „властва над човека за своя вреда“ (Еклисиаст 8:9). Той може да се опитва да спечели благоволението на народа с показна религиозност, като влиза да запали свещ и да се прекръсти в църква на християнски празници (8:10).

Той може да си мисли, че държи нещата в свои ръце и може да продължава безкрайно злите си дела:

Еклисиаст 8:11: „Понеже присъдата за нечестиво дело не се изпълнява скоро, сърцето на човешките чада е всецяло отдадено да върши зло.

Сигурно така си е мислил и самозабравилият се румънски диктатор Чаушеску, който доведе до просешка тояга румънския народ. Каква беше съдбата му? На 22 декември 1989 г. разярената тълпа нахлу в сградата на ЦК. Макар и той и жена му временно да успяват да избягат, няколко дни по-късно са осъдени на смърт чрез разстрел.

Всяка власт е от Бога, затова ние трябва да си плащаме данъците и да я зачитаме  и да спазваме закона. Но когато дадена власт върши неща противни на Словото, няма как да ѝ се покоряваме, защото това би означавало да извършим грях срещу Бога.

Петата от Десетте Божи заповеди казва „Почитай баща си и майка си.“ Веднага след това, шестата гласи: „Не убивай“ (Изход 20:12,13). Нашите родители са властите над нас и ние трябва да им се покоряваме. Но какво да направим, ако родителите ни кажат да убием някого? Трябва ли да се покорим? Разбира се, че не. Покорството на родителите е правилно само ако е в съгласие с другите заповеди в Писанието. По същия начин покоряването на правителството е правилно, когато е в съгласие с Писанието.

Накрая, как християните трябва да се отнасят към управляващите, които приемат закони, противни на Словото? Щом не можем да се покоряваме, следва че трябва да предприемем някаква форма на съпротива. Но как трябва да изглежда тази съпротива?

Форми на съпротива

Някои хора не се свенят да обиждат властимащите дори по медиите и така „печелят“ наказание за съдния ден. (2 Петър 2:9,10). Такива мъдрият цар Соломон предупреди с думите:

„Да не прокълнеш царя даже в мисълта си, да не прокълнеш богатия в спалнята си, защото небесна птица ще отнесе думите ти и крилатото ще извести реченото от тебе.“ (Еклисиаст 10:20).

Тогава какви форми може да приеме нашата съпротива?

Като християни можем да се молим Бог да изпрати своята армия от ангели да воюва срещу силите на нечестието, владеещи властовите институции – местна и централна изпълнителна власт, съдилища, парламент и медии. «Нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.» (Послание към Ефесяните, гл. 6, ст. 12)

Апостол Павел ни насърчава да се молим и за управниците (1 Тимотей, 2:2). Въпреки своите грешки, те все още имат шанс за покаяние и промяна. Целта на християнската съпротива трябва да бъде не унищожението на човека, а неговото възстановяване и новорождение!

Но понякога само молитва не е достатъчна. Нужно е да излезем на площада и да издигнем глас срещу тази неправда и нечестие. Само преди няколко седмици стотици християни излязоха на протест срещу т.н. Истанбулска конвенция, която под прикритието на борба срещу насилието над жените, се опитва да облече в законова форма джендър идеологията. Проектозаконът бе оттеглен временно, но е нужна продължителна съпротива.

През 1986 г. във Филипините, след 20 години на управление, падна кървавият режим на диктатора Маркос. Но малцина знаят, че зад тази победа стои повече от година на обучение в съпротива чрез ненасилие в католическата и протестантските църкви. Обучени са половин милион наблюдатели, които гарантират честното провеждане на изборите. След като накрая Маркос изпраща танкове срещу тях, много лягат пред танковете. Армията застава на страната на народа. Маркос избягва зад граница.

Нашият път е съпротива чрез ненасилие, креативност и изненадващи ходове. Всяка форма на насилие би ни принизила до методите на действие на тези, срещу които протестираме. Запазвайки достойнството на опонентите си, ние показваме, че почитаме Бога и ще бъдем благословени:

Еклисиаст 8:12: «Макар грешникът да извършва зло сто пъти и да дългоденства, аз знам, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога, които благоговеят пред Него.»

Пример за съпротива чрез ненасилие виждаме в евангелието. Господ Иисус Христос не дойде, за да смени несправедливата Римска политическа система с друга чрез кървава революция. Той не дойде, за да стане цар или министър-председател. Той дойде, за да призове за революция в ума и сърцето.

2 Коринтяни 5:17,18: „Затова, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново. А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас служението на примирението“
Матей 5:43-45: „Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си“. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тези, които ви гонят; за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата...“

Това си е революция в ума и сърцето!

Неговите ученици разпространиха новината за тази нежна революция на Божията любов. Чрез християнската Реформация първо Европа, а по-късно и целият свят бяха променени до неузнаваемост. Само когато нашето упование и вяра са в Бога, а не в държавата, партиите или хора с месиански комплекси, ние можем да построим едно по-добро и справедливо общество.

Заключение

Повярвал ли си в Него? Покорил ли си се на Неговата власт? 

Александър Макларън казва: «Неверието се корени в непокорството и с времето ражда по-голямо неверие. Вярата е доброволно покорство под властта на Исус. Причина за неверието е в упорството на човешката воля и гордостта на независимостта, която казва, «кой е Господ над нас? Защо да ставаме зависими от Исус Христос?»»

Неверието води до непокорство, но вярата ражда покорство. Днес имаш възможност да вземеш решение, което да промени живота ти. Правилното отношение към всички власти зависи преди всичко от правилното отношение към Върховния Цар, Исус Христос. Готов ли се да Му се поклониш като на Твой Господар и Цар?

Нека да се помолим.

____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
25.03.2018, Богоявление