Saturday, December 30, 2017

Бъди дъб, не гъба

/проповед/

Бъди дъб, не гъба -
дай възможност на Бог да работи - научи се да чакаш


„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.“ (Псалм 27:14)

Ето, че сме пред прага на новата година. Преди малко благодарихме на Бог за отминаващата 2017-та година. Толкова много неща се случиха за тези 365 дни! Толкова много благословения изля той в живота ни през тази година.

Като църква Бог беше с нас и ни помогна да споделим благата вест с много хора. Благодарни сме за израстването на църквата и за прибавянето на нови служители. Бог благослови семействата ни с нови придобивки. Молим се за нова сграда и Бог ни даде потвърждение да започнем кампания за набиране на средства.

Toлкова много неща се случиха, че беше трудно да изброим всичко и да благодарим за всичко!

Но има и много неща, за които се молим и на които Бог сякаш не отговаря. Само след няколко часа ще започне новата година. И всеки от нас тайно мечтае и се надява тя да донесе нещо ново. Бог да отговори на някаква конкретна молитва.

Аз например, мечтая децата ми да се оженят за посветени вярващи и да служат със семействата си на Господа. Мечтая всеки човек в църквата ни да започне активно да свидетелства и кани нови хора в църква. Мечтая Бог да отвори врата да закупим наш молитвен дом. Мечтая от нашата църква да излязат мисионери, които да основат нова църква. И още една, и още една.

Някои от нас се молят Бог да ги благослови с партньор в живота. Други чакат децата, съпругът или съпругата им да се обърнат към Бога. Трети се молят за изцеление. Четвърти – за нова работа, където да чувстват удовлетворение.

И сигурно ти се молиш за нещо от много време, но Бог все не отговаря. Остава безмълвен. Не си сигурен даже дали те чува! Или може би те чува, но липсата на отговор означава „не“?

Ние живеем във времето на бързите отговори. Може би, защото с развитието на науката и технологиите много неща, които преди 50 години са изисквали време, днес стават за минути!

С Ваня се запознахме в първи курс в университета. Във втори курс станахме приятели и всичко беше прекрасно. Но след лятната сесия всеки от нас си отиде у дома и ни беше много трудно да се чуваме. Те нямаха домашен телефон. Затова си пишехме писма.

За по-младите, писмото е лист с послание, който слагаш в плик, на който залепяш марка и след това пускаш в пощата. В най-добрия случай получавахме писмото 3 дни, след като е изпратено. Но за нас не беше проблем да чакаме. Чакането беше важна част от живота.

Днес електронните писма се пишат и получават за секунди. Можем дори да си направим видеочат с любимия човек, дори той да е на другия край на света!

Чакането не е необходимо и ако ти се слуша определена песен или ако ти се гледа даден филм. Всемогъщият Гугъл е новият квази бог, който дава незабавен отговор на почти всеки зададен въпрос.

Така учим и децата си. Децата бързо научават, че в името на мира родителите ще им удовлетворят всяко желание. Играчките на някои деца са повече от дните в годината.

В съвременните реклами и видеоклипове кадрите се сменят за секунди, за да привличат вниманието на хората. Ако даден филм или песен са скучни, на помощ идва дистанционното.

Искаме да имаме всичко тук и сега. И нервничим, когато колата отпред не тръгва на зелено, когато работи само една каса в Кауфланд, има много пациенти пред лекарския кабинет или когато телефонът ни не зарежда бързо.

Чакането ни е проблем. Затова, в навечерието на новата година, е важно да видим какво Библията казва за чакането. Ако се научим да чакаме, тогава животът ни ще се промени радикално.

Според Божието Слово има няколко причини, поради които си струва да чакаме. Но днес ще говоря само за една от тях, от която произтичат всички други. И тя е, че

Чакането на Бога дава възможност на Бог да работи.

„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.“ (Псалм 27:14)

„Чакай Господа“. Най-добре чака този, който уповава на Господа в молитва. Чакай пред вратата му с молитва; чакай в нозете му със смирение; чакай на масата Му със служение; чакай пред прозореца Му с очакване.

И когато си покорен и чакаш Господа, първото място, където Господ запретва ръкави да работи е в твоя характер. Той идва и ти вдъхва смелост. Думата на староеврейски за „дерзай“ означава „бъди смел.“ Не отпадай, не се разочаровай, уповавай на Господа, дори когато преминаваш през най-големите изпитания. Дерзай. Защото смелото сърце прави силна десницата.

Ние се учим на търпение и нашият характер се изглажда, когато преминаваме успешно през най-големите изпитания в живота си. Умението да чакаме е почвата, необходима за израстване на плода на Духа в живота ни.

Всъщност, животът на вярващия е едно непрекъснато очакване. И не се знае дали ще дочакаме това, за което се молим на тази земя. Героите на вярата умряха без да видят очакваните от тях неща.

Евреи 11:13 „Всички тези хора умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.“

Авраам трябваше да чака 25 години, за да види обещания наследник. Евреите трябваше да чакат 40 години в пустинята, преди да видят Обещаната земя. Давид трябваше да чака 22 години след като бе помазан, докато стана цар на Израел. Йов трябваше да чака дълго, докато Бог му отговори. Пленниците във Вавилон трябваше да чакат 70 години, докато се върнат в Ерусалим.  Евреите в окупирана Палестина трябваше да чакат Месията. Исус чакаше 30 години, за да започне служението си. Учениците трябваше да чакат 50 дни обещания Святи Дух. Всички ние трябва да чакаме небето.

Но, някой ще каже, означава ли това, че трябва пасивно да изчакваме и да не правим нищо през това време?

Не, да чакаш не означава да не правиш нищо. Чакането не е пасивно броене на дните или месеците докато се случи нещо или докато се избавим от даден проблем. То не е предаване на фатализъм.

Чакането е процес, в който ние ставаме това, което Бог иска да бъдем. В този процес Бог върши делото си в нас и извайва нашия характер, а това е не по-малко важно от онова, за което се молим.

Йов искаше незабавен отговор за болката и загубата си, но докато чакаше, откри че искаше да има Божието присъствие дори повече от отговорите Му.

Нека се замислим: какво щеше да стане, ако Бог ни даваше всичко, за което се молим веднага? Няма ли да съжалим, че сме искали някои неща?

Какво щеше да стане, ако Бог ни се разкриеше напълно още при първата ни среща? Нямаше ли да поискаме да потънем в земята?

Ако християнската зрялост ни се дадеше в един момент и не трябваше да израстваме? Нямаше ли християнският живот да е скучен?

Да откажеш да чакаш е като да отвориш роман на последната страница, за да откриеш как завършва. Ще развалиш цялата история!

Разбира се, не винаги чакането е добро. Не е добро да чакаш още един ден да направиш доброто, което можеш да направиш днес. Или да чакаш някой друг да направи това, за което Бог те призовава. Не е добре да чакаш свръхестествено потвърждение от Бога, когато вече знаеш какво да правиш от Писанията.

Чакането на Бога е много различно. Чакането за християнина е израстване в духовна зрялост. Чакането дава възможност на Бог да работи в тебе и в хората около теб. Защото това отнема време.

Един човек отишъл при Бога и му казал: „Господи, вярно ли е, че хиляда години за нас са като една минута за теб?“ Господ казал, „Да.“ „Тогава един милион лева за нас трябва да са като една стотинка за Тебе?“ И Господ пак отговорил, „Да.“ „Тогава ще ми дадеш ли една стотинка?“ „Добре. Изчакай една минутка.“

Често ние искаме Бог да работи в нас и чрез нас, но нямаме търпение да видим бързи резултати. Бащата на съвременните мисии Уилям Кери трябваше да чака 7 години, докато види първия обръщенец към вярата в Индия. Като пастор аз също искам да ускоря процеса на растеж в църквата ни. Виждам много области, в които църквата ни и хората трябва да израстват.

На уроците по английски, литературно-историческия клуб и всички останали прояви, които провеждаме, виждам много хора, които се нуждаят от Бог в живота им. Искам да ги видя обновени веднага. Искам още догодина Бог да ни отговори на молитвата за сграда, за да развием още служения и да бъдем по-ефективни.

Но в Словото Бог ми напомня, че Той знае по-добре от мен кога ще стане това.

Еклесиаст 3:1 „Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето.“

Когато учениците на Исус го попитаха кога ще възстанови Царството Си, Той им каза: „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт.“ (Деяния 1:7).

Може да ти се струва, че нищо в живота ни и в хората около нас не се променя. Тогава дерзай и нека се укрепи сърцето ти. Защото Бог работи. Нужно е само да развиеш умението да виждаш отвъд това, което се вижда с просто око.

Китайският бамбук е едно от най-забележителните растения на земята. Когато градинарят посее семето, в продължение на цели 5 години той вижда само един малък филиз от грудката! Тoзи малък филиз трябва да се полива всекидневно. През цялото това време той пораства само 2-3 см.

Но в края на петте години, китайският бамбук извършва невероятно геройство. За 90 дни той пораства с 28 метра! Това е повече от височината на 8 етажен блок! Как е възможно това?

Отговорът се крие в невидимата част от дървото, кореновата система под земята. През първите пет години кореновата структура нараства в дълбочина и широчина, за да се подготви да издържи дървото, след като то израсте на тази невероятна височина.   

Някой беше казал, какво искаш да бъдеш, дъб или гъба? Ако Бог иска да направи гъба, може да го направи за една нощ. Но ако иска да направи дъб, това отнема няколко години. Ако искаш да си дъб, си струва да почакаш.

„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.“

Може да изглежда, сякаш Бог ни е забравил. Несъмнено и през новата година ще имаш молитви, на които Бог сякаш се бави да даде отговор. Тогава си припомни, че ако искаш нещо, което Му е угодно, то ще стане на Неговото съвършено време.

Той не те е забравил. Там някъде, дълбоко под повърхността, отвъд видимите неща, той работи. Бог е в контрол и придвижва историята към нейния неминуем край. На своето време Той ще отговори и на твоите молитви.

Заключение

Чакането на Господа не е пасивно състояние. То не е като чакане на Годо. То дава възможност на Бог да работи – първо в нас и нашия характер, а след това и в хората около нас. Нужно е само да се научим да виждаме отвъд видимото.

Но понякога не е лесно, защото чакането изглежда напразно.

Бог казал на един човек на сън да отиде вън и да бута огромен камък в двора му. Всяка сутрин през следващите няколко седмици човекът излизал навън и се напъвал да бутне камъка. Бутал, пъшкал, опитвал с лост и лопата, но камъкът не се помръдвал.

Накрая в изблик на гняв човекът паднал на колене, вдигнал очите си към небето и извикал, докато бърше пот от челото си, „Какво искаш, Господи?“ Каза ми да бутам този камък и аз го бутам вече седмици наред, но не се е помръднал и на сантиметър!“

От небето сред облаците се разнесъл гръм, след което глас прошепнал в ухото на човека: „Казах ти да буташ камъка, не да го помръднеш. Аз съм единственият, който може да го помръдне, и когато си готов, ще го направя. Между другото, виж ръцете си.“

Човекът погледнал ръцете си. От работата по тях се били появили мазоли, а мускулите му били наедряли и добили релеф. Макар и усилията да изглеждали напразни, той бил станал силен. А сега започвал и да помъдрява.

Чакането на Господа не е лесно. То означава да работиш и да вършиш своята част, и да оставиш Бог да извърши Неговата, дори когато не разбираме защо го иска от нас.

Когато се научим да чакаме Господа, в края на 2018 година нещата ще изглеждат много различни от сега! Когато се научим да чакаме Господа, ще осъзнаем, че сме израстнали в духовна зрялост и че това е не по-малко важно от отговора, който очакваме. И най-вече, ще чувстваме дълбока радост поради факта, че сме оставили Бог да работи в живота ни, семейството ни и в нашата църква.


„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.“ 

_____

БПЦ „Нов живот“ Варна
31.12.2017