Monday, November 27, 2017

Богат, беден (Яков 2:1-13)

/проповед/

Всички ние имаме предпочитанияВанилов или шоколадов сладолед предпочитате повече? Да прочетеш книга или да гледаш филм по нея? Къде бихте прекарали отпуската си – в България или в чужбина?

Може да не си го признаваме, но всички ние имаме предпочитания. Понякога те са свързани с избора на нещо добро пред нещо лошо. И това са добри предпочитания. Ние трябва да можем да правим оценка на явления и процеси през призмата на Библията и да отстояваме нейната ценностна система.

Но когато става въпрос за проявяване на пристрастия към хора, това не е добро. Склонни сме да го правим, но не е правилно. Днес ще говорим за пристрастията ни и ще видим защо не е правилно да сме пристрастни към хората.

Миналият път в поредицата „Действена вяра“ говорихме за някои от характеристиките на благочестивия християнин. Посветеният последовател на Христос е изпълнител на Словото, обуздава езика си, грижи се за хората в нужда и се пази неопетнен от света. В този пасаж Яков добавя още една – благочестивият човек не показва лицеприятие.

Той прави това, като посочва три аргумента: от живота, от Писанието и от съдебната зала.

1.    Аргумент от живота
Яков 2:2-4: „Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи, и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни при нозете ми, не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?“

Ако влезе в синагогата ви човек... Днес бихме могли да кажем, „Ако влезе в църквата ви човек...“

Ние трябва да правим всичко, което можем, за да идват повече хора в църква, да приемат Христос за Господ и да израстват във вяра. Към това ни призовава Исус. Слава на Бога, в нашата църква често влизат нови хора. На Вечерта на християнското семейство имаше десетина човека, които не бяха идвали на богослужение. Нови хора идват на богослужения и на други организирани от нас прояви. Но те идват най-вече, защото някой от вас ги е поканил.

Ако ние вярваме, че Исус е пътя, истината и живота, и че никой не идва при Отца освен чрез Него, ние ще споделяме добрата новина за Него. Как го правим? По всякакви възможни начини.

Дуайт Муди бил критикуван за евангелизационния метод, който използва, на което той отговорил: „Аз харесвам начина, по който аз го правя повече от начина, по който ти не го правиш.“ Всеки метод е по-добър от липсата на метод, което е характерно за повечето хора.

Какъв е твоят метод на евангелизиране? Аз се стремя да говоря за Бога и църквата винаги, когато имам възможност. И докато говоря с хората се моля Бог да ми помогне да насоча разговора към вярата. Преди няколко дни отидох за хляб в кварталното магазинче. Навън валеше дъжд и вътре нямаше други клиенти, затова поздравих и казах: „Днес няма хора, които да си поръчват кафе.“

Магазинерката каза, „А-а, дойдоха по-рано, сега вече е 11 ч.“ На което отговорих, че за пристрастения човек няма значение колко часа е, аз съм виждал хора да пият кафе и вечерта. Тя каза, поне кафето не е толкова вредно за здравето като цигарите.

Отговорих, че дори да е така, всяка пристрастеност е вредна, защото ни превръща в роби – било то кафе, цигари, алкохол, наркотици или фейсбук. Бог иска ние да сме свободни и можем да се освободим от всяка зависимост чрез вяра в Неговия Син.

Аз обичам да споделям вярата си, докато си говоря с хората. Други го правят, като служат на другите, като се молят за тях, като проявяват гостоприемство или като ги канят на църква. Но най-ефективното благовестие е, когато има единство на живот и думи.

„Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи, и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни при нозете ми, не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?“

По онова време в Близкия изток златен пръстен носели хора с голямо богатство и статут в обществото. Както и днес, богатите потискали бедните, но християните се изкушавали да обръщат във вярата богатите, за да могат те да благословят църквата финансово.

Г-н Златопръстенов влиза и те веднага освобождават стол за него на първия ред. След това влиза един бедняк с окъсани дрехи, защото това са единствените му дрехи, и разпоредителят го поставя да седне на земята, за да не цапа стола и да го наглежда. Какво мисли Бог за това отношение?

Бог обича всички хора. Всички ние носим Божия образ, без значение какъв цвят на кожата имаме, какъв е статутът ни в обществото и как изглеждаме или как миришем, и какви дрехи носим.

Българите казваме, че хората по дрехите посрещат, по ума изпращат. Но Бог не се влияе от тези неща. И Той иска и ние да не се влияем, защото сме не свои си, а Негови. Купени сме с цената на собствения Му Син. И когато посрещаме, и когато изпращаме, трябва да имаме предвид, че пред нас стои образ и подобие Божие!

Яков ни пита, показвате ли пристрастие, когато влезе богат и когато влезе беден? Какво правите, когато влезе г-н Златенопръстенов? Как ще реагирате, ако в нашата църква влезе г-н кмета или някой министър? А ако влезе скитник?

Галатяни 3:26-28 „Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Исус Христос. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.“

Големият лидер на Индия Махатма Ганди търсил философия и начин, по който да достигне до хората в Индия. Изследвал различни религии и идеологии, сред които и християнството. И си казал, „Вярвам, че християнството е това, от което хората в Индия се нуждаят“, затова отишъл в една църква, за да научи повече. Там бил посрещнат от разпоредителя. Като го видял, разпоредителят казал, „Съжалявам, господине, тази църква е само за европейци.“ Махатма Ганди си излязал и се превърнал в индуисткия лидер на Индия. Той можел да достигне до милиони души за Исус Христос. Но някой си го погледнал и го преценил по лицето, а не по сърцето. Това е срамота и престъпление!

Показваме ли пристрастие към хората, които влизат в църква? Какво е първото им впечатление, когато влязат? Чувстват ли се приети?

Веднъж в църквата ни дойде една хомосексуалистка. И аз се радвам, че повечето от вас я приеха, няколко човека отидоха и поговориха с нея. И аз не проповядвах веднага за хомосексуализма. Трябва да показвамелюбов и уважение към всички. Защо?

Яков 2:5 „Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?“

Всички ли бедни ще отидат в Божието царство? Не. Но Яков казва, че е по-вероятно те да повярват в Христос, отколкото богатите.

Бог не избира както ние избираме. Той избра нацията Израел не защото бяха най-многобройни, те бяха най-малкият народ. Той ги избра, защото ги възлюби. 

Той избра един заекващ заточеник-убиец да изведе народа на Израел от Египет. Той избра най-малкия от синовете на Есей да стане цар на Израел.

Той избра бедната годеница на един дърводелец да носи Божия Син в утробата си. Той избра 12 мъже, сред които имаше рибари, терорист, бирник, предател и страхливци, за да основе църквата си.

Не гледай с пренебрежение на бедните, бездомните и малцинствата – те са хората, които Бог използва най-много за своите дела. Най-много чудеса стават днес именно сред преследваната църква.

Богатството често е пречка между един човек и Бога. Бедните нямат какво да ги отделя от Бога. Те не могат да разчитат на себе си, затова разчитат единствено на Господа. Те са бедни на притежания, затова пък са богати на вяра. Те не притежават имоти, затова пък са наследници на царството!

Това беше аргументът от житейския опит, който показва че ако искаме да сме благочестиви християни, трябва да не показваме пристрастия към хора.

2.    Аргумент от Писанието.
По-нататък, Яков казва:

Яков 2:8-10 „Обаче ако изпълнявате царския закон според Писанието: „Да обичаш ближния си като себе си“, добре правите. Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници. Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.“

Законът трябва да се спазва. В някои страни има странни закони. Например, в Мексико е забранено да отделяте краката си от педалите, докато карате колело, за да не загубите контрол (но карането без ръце е разрешено). В гр. Куитман, щата Джорджия, е забранено да оставяте кокошките си да пресичат пътя. В Гърция е забранено да се разхождате около Партенона с високи токчета. Във Франция е забранено да даваш на прасето си име на френски президент.

В Канада - забранено е качването в самолет по време на полет
В Кънектикът - пешеходците нямат право да пресичат улицата на ръце. Във Флорида - жените домакини по закон нямат право да трошат повече от три чинии на ден. В Хаваите - На гражданите не е разрешено да си набутват монети в ушите.

В България също има глупави закони, като предложения преди време Закон за детето. Но колкото и глупав да е закона, трябва да се изпълнява. И най-вече трябва да се изпълнява царския закон. „Обаче ако изпълнявате царския закон според Писанието: „Да обичаш ближния си като себе си,“ добре правите.

Кой е този царски закон? В древността царски закон е указ на царя, на който трябва да се подчиняват всички, включително аристокрацията. Тъй като Бог е Царят на царете, Неговият закон е „царски закон.“

В този царски закон се говори за обич към ближния. „Да обичаш ближния си като себе си“. А кой е твоят ближен? Може да е твоят съсед. Един ден излизахме и видяхме, че възрастната ни съседка от долния етаж се опитва да вдигне мъжа си, който беше паднал на стълбите. Веднага си помислих, „Господи, много искам да помогна, но лекарите ми забраняват да вдигам тежко.“ После се засрамих пред Бога, че съм си го помислил. Помогнахме ѝ и го пренесохме до тях.

Как обичаш ближния си? По всеки възможен начин. Като се отнасяш с тях с разбиране и уважение. Това ще внесе промяна в живота ти и в живота на хората около тебе.

Галатяни 6:9-10: „Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И така, доколкото имаме случай, нека да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.“

Но ако показваш пристрастие, ти съгрешаваш и си осъден от закона като престъпник.

Яков 2:9-11: „Но ако гледате на лице, грях правите и от закона се осъждате като престъпници. Защото който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко. Понеже Онзи, Който е казал: „Не прелюбодействай“, казал е и: „Не убивай“, така че ако не прелюбодействаш, а пък убиваш, станал си престъпник пред закона.“

Престъпниците може да не са лоши хора. Миналата година даваха репортаж за мъж, убил жена си и детето си от ревност. Накрая се самоубил. Дадоха интервю с двама съседи от входа в блока; и двамата казаха, че не бил конфликтна личност. Много добър човек бил.

Добър бил, но убил. Яков казва, че в едно нещо да съгрешиш, и даже да изпълниш целия останал закон, ти си престъпник. Яков може да намеква за зелотите. Зелотите са радикална секта в юдеизма, които били против Римската власт. Те били твърде религиозни, за да извършат прелюбодейство, но не биха имали скрупили да пролеят кръвта на еврейски аристократи-колаборационисти с римляните. Имало случаи на посечени от тях богати евреи в храма.

По същия начин, казва Яков, като показваме лицеприятие и не отдаваме правото на бедните, те биват осъдени, а с това и лишени от средства за препитание. По този начин ние образно казано ги убиваме.

И след като е посочил аргументи от живота и от Писанието, Яков посочва последния си аргумент от съдебната зала.

3.    Аргумент от съда.
Яков 2:13,14: „Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата. Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.“

В човешките съдилища целта е да възтържествува справедливостта. Това е онова, което толкова липсва на България в момента. Но при Божия съд милостта тържествува над съда. Защо? Защото наказанието за греха на всички, които вярват в Исус Христос, беше понесено от Божия Син преди 2000 г. на кръста на Голгота.

Но ако искаме да бъдем съдени според закона на свободата и към нас да се покаже милост, ние също трябва да показваме милост.

Полковник казва на лейтенант: Току-що получих телеграма, че майката на редник Иванов е починала вчера. Идете да му съобщите и го изпратете при мене.

Лейтенантът строява ротата и казва: „Петров, яви се на дежурния по кухня. Ковачев, яви се на майора, трябва да подпишеш някакви документи. Останалите се явете в щаба. И, между другото, Иванов, майка ти е умряла, яви се при началник-щаба.“

По-късно през деня полковникът повикал лейтенанта: „Г-н лейтенант, това беше доста непохватен начин да съобщите на Иванов за смъртта на майка му. Следващият път гледайте да сте малко по-тактичен.“

След някоко месеца полковникът вика лейтенанта отново и му казва: „Г-н лейтенант, получих телеграма, че майката на редник Григоров е починала. Идете да му съобщите и го пратете при мене. Но гледайте този път да е по-тактично.“

Лейтенантът строява ротата: „Мирно! Всеки, който има майка, две крачки пред строя! Ти къде бе, Григоров?“

Както виждаме, това не е подходящ начин да покажеш милост. Как го правим тогава? Като внимаваме какво говорим. Премисляме думите си преди да ги кажем. Като показваме, че сме загрижени. Това е милост!

Матей 5:7 „Блажени милостивите, защото на тях ще се покаже милост.“

Ефесяни 2:4-5: „Бог обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, ни съживи заедно с Христос (по благодат сте спасени).“

Бог е богат с милост. Иначе никой нямаше да се спаси.

Изключителен пример за проява на милост е постъпката на цар Иван Асен II след знаменитата му победа над провъзгласилия се за император епирски владетел Теодор Комнин на 9 март 1230 година. След категоричната победа в битката при Клокотница, българският владетел освободил пленените обикновени войници, без да поставя условия. 

Тази необичайна за онова време проява на милост имала благоприятни резултати. Когато българската армия започнала настъпление срещу владенията на Теодор Комнин, почти всички градове и крепости се предавали без бой под властта на цар Иван Асен II. Последствията от Клокотнишката битка били толкова големи, че случаят станал нарицателен за проява на милост в човешката история.

Яков 2:12,13: „Така говорете и така постъпвайте, като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата. Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.“

Днес има много хора, които са пленници на Сатана и се нуждаят да бъдат освободени. Но това няма да стане, освен ако не се научим да показваме милост. Бог иска милост, не жертвиМилостта тържествува над съда.

В заключение, Яков ни предупреждава да не показваме пристрастия. Бог обича всички еднакво. Всички хора са ценни в Неговите очи. И Той иска всички да се спасятМного няма да се спасят, ако показваме пристрастие. Нека се помолим. 

---
БПЦ "Нов живот" Варна
26.11.2017 г.