понеделник, юни 05, 2017

Как да сме СУПЕР църква (Деяния 2:42-47)

/проповед/


Прочит: Деяния 2:42-47

Чували ли сте историята с мексиканския бандит Хосе Ривера? Той обрал няколко банки в Тексас и хората от тези градчета наели един рейнджър да го проследи в Мексико и да им върне парите. Рейнджърът стигнал до една пивница и попитал бармана, „Да знаеш как мога да намеря Хосе Ривера?“ Той се усмихнал, посочил човека, седнал в дъното на бара и казал: „Това е Хосе Ривера“.

Рейнджърът отишъл до него и го питал, „Ти ли си Хосе Ривера?“, при което онзи измърморил „No speak English”. Тогава рейнджърът повикал бармана да превежда и му казал, че той има две възможности: да му каже къде е скрил цялата плячка и да си тръгне свободен, или ако не каже къде е скрил парите, да бъде убит на място.

Барманът превел ултиматума. Хосе Ривера казал на испански: „Кажи му да излезе от бара, да завие надясно, да върви около миля и ще види кладенец. До кладенеца ще види много високо дърво. До дънера на дървото има голяма бетонна плоча. Да я вдигне и под нея ще намери заровени скъпоценностите и парите, които съм взел.“

Барманът се обърнал към рейнджъра, отворил уста... преглътнал... и казал: „Хосе Ривера казва... Хосе Ривера казва... да го застреляш на място!“

Винаги е по-добре да знаеш езици, отколкото да се разбираш чрез преводачи. Но за това обикновено се иска много усилия и много учене.

В Библията обаче има описан случай, когато хората не се нуждаеха от преводач, въпреки че не бяха учили чужди езици.

Това се случи на рождения ден на църквата на Петдесятница в Деяния 2 гл. Учениците се бяха събрали на едно място и внезапно настана шум като от силен вятър, явиха се огнени езици над главите на апостолите и те започнаха да говорят на езици, които не бяха учили. Там се бяха събрали хиляди юдеи, дошли от близки и далечни страни за празника Петдесятница и те удивени чуха учениците да говорят на техните езици! Това бяха хора от Галилея, които се славеха като необразовани и недодялани селяни и сега изведнъж те говореха така, все едно това им беше майчин език!

Докато множеството се чудеше какво става, Петър стана и изнесе една разтърсваща реч, в която заяви, че това чудо не е нищо друго освен обещаното в последни дни от пророк Йоил изливането на Духа Божи.

След това той насочи вниманието към Исус Христос и припомни на слушателите си, че те са го разпнали и убили чрез римляните според Божията воля и предузнание, но Той е възкръснал от смъртта и Него Бог е направил Господ и Помазаник.

В резултат на тази знаменита реч хората, ужилени в сърцата си, попитаха какво да направят и Петър ги призова: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“ Тези, които приеха думите му се кръстиха и църквата нарастна от 120 на 3000 + души.

Веднъж говорих с един човек, който твърдеше че е вярващ. Аз му казах, че и за мен вярата е важна, тя е начин на живот. Казах му, че съм пастир на църква и че в нашата църква се стремим да следваме заръките на нашия Господ Исус Христос за святост в поведение и слово, за сексуална чистота и брачна вярност.

Тогава той възрази: „Вие отивате в крайност. Днес живеем в друго време. Църквата трябва да се съобразява с промяната в културата. Днес вече са на мода пробният брак и изневерите. Вие връщате времето 100 години назад!“ Аз му отговорих: „Знаеш ли, 100 години назад не е достатъчно. Ние би трябвало да върнем времето не 100, а 2000 г. назад, до първата Петдесятница, когато се е родила църквата!“

Наистина мисля така, защото ние можем да открием Божия първоначален план за църквата в книгата Деяния на апостолите. От тогава до днес, всяка църква, която е растяща и успешна, е следвала модела на Деяния.

Разбира се, ние не бива да смятаме, че църквата в Деяния е била съвършена. Но в много отношения ние можем да се учим от опита на първите християни. В началото прочетохме Деяния на апостолите 2:42-47. Всеки път, когато чета този пасаж си казвам, че има още много какво да се желае, за да може нашата църква да заприлича на ранната църква. Но това не бива да ни обезсърчава, а да ни насърчава да продължаваме да работим за Негова слава!

В Деяния 2 гл. виждаме 5 основополагащи принципа и характеристики на църквата: споделяне, учениченолюбие, поклонение, единство и радост. Можем да ги запомним чрез акронима СУПЕР – Споделяне, Ученолюбие, Поклонение, Единство, Радост. Нека ги разгледаме поотделно.

1.     Споделяне.

Първата характеристика на църквата според Божия първоначален план е споделяне. Християните в Деяния 2 глава споделяха всичко, което имаха. Те се срещаха заедно в домовете си и споделяха и малкото храна, която имат. Бяха гостоприемни и споделяха домовете си. И не се задоволяваха само с гостоприемство.

Деяния 2:44,45: „И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си, и разделяха парите на всички, според нуждата на всеки.“

Те споделяха ресурсите, с които разполагаха – разпродаваха имуществото си и даваха на нуждаещите се. Не се тревожеха къде ще живеят те или децата им. Този живот така или иначе е преходен, а във вечността те знаеха, че имат дом неръкотворен, вечен, приготвен специално за тях от Исус.

Но най-голямото богатство, с което разполагаха и което споделяха, беше благата вест. Благовестието беше за тях начин на живот. Техните сърца и домове бяха отворени не само за повярвалите, но и за невярващите. И „Господ всеки ден прибавяше към тях онези, които се спасяваха.“ (ст.47)

Много от християните не споделят благата вест поради страх: „Страхувам се да не навредя на човека повече, отколкото да му помогна.“ „Не знам какво да кажа.“ „Няма да мога да отговоря веднага на трудните въпроси.“ „Ще ме помислят за фанатик.“ „Не искам да навлизам в личното пространство.“ „Може да се проваля“. „Страхувам се да не се превърна в лицемер.“

Но най-често срещаният страх е страхът от отхвърляне. В едно проучване на въпроса коя е най-голямата пречка пред свидетелството ви, 9% казали, че са твърде заети, за да се сетят да го правят. 28% казали, че не знаят какво да кажат. 12% казали, че животът им не е добро свидетелство. Но най-голямата група, 51% казала, че най-големият им страх е как другият човек ще реагира. Никой от нас не обича да се чувства отхвърлен, осмиван или избягван.   

Аз благодаря на Бога за тези от вас, които свидетелстват въпреки страха, който изпитват. Моля се вашият ентусиазъм да е заразителен и за останалите, за да стане нашата църква общност, която споделя най-голямото богатство – благата вест. 

2.     Ученолюбие.

Второ, църквата родена на Петдесятница се състоеше от хора, които не само споделяха всичко, но и обичаха Словото. Те обичаха да се поучават от апостолите и го правеха всеки ден – в храма, по домовете, на пазара, улицата и по площадите. Те не можеха да си представят един ден от живота си без да научат нещо ново за Исус. Те бяха ученолюбиви и попиваха жадно думите на Своя Спасител. Словото трансформираше характера им и даваше плодове в живота им.

Пастор Всеволод Лидкин от Сибир разказва, че като момче израстнал в семейството на университетски преподаватели-атеисти. Но като станал тийнейджър, той имал много духовни въпроси. Казали му, че няма бог, но той решил че Бог сигурно има и започнал да търси книги, в които да намери отговора.

В местната библиотека имало само атеистични книги, но те често цитирали Библията, за да я осмиват или разобличават. Той открил многотомна енциклопедия по атеизъм, от която на ръка преписал всеки Библейски стих. Не дълго след това той започнал да се моли на Бог за прощение на греховете му.

Както казва 2 Тимотей 2:9, „Божието слово не се връзва.“

Днес ние имаме различни преводи и редакции на Библията, но четем ли ги със същия хъс, за да открием истината? В нашата църква четем по една глава от Библията на ден от 180 дневния план за четене на Библията. Колко от вас приеха това предизвикателство?

Когато известната картина на Рембранд „Нощна стража“ била възстановена и върната в музея, кюраторите на музея провели прост, но забележителен експеримент. Помолили посетителите да напишат въпроси към творбата. След това кюраторите подготвили отговори на повече от 50 въпроса, някои от които били доста тривиални: „Колко струва картината? Била ли е някога фалшифицирана? Но имало и такива като, защо Рембранд е рисувал на тази тема? Кои са хората, изобразени на картината? Какви техники е използвал Рембранд за първи път тук?

Кюраторите облепили стаята в съседство с картината с тези въпроси и отговори. Посетителите трябвало да преминат през тази стая, преди да влязат в галерията.

Любопитно е, че в резултат на това средната продължителност на престоя на посетителите пред картината се увеличила от 6 минути на половин час. Посетителите минавали от стаята с въпросите и отговорите в залата с картината. Споделили, че въпросите ги насърчили да гледат по-дълго и по-внимателно, и да запомнят повече. Въпросите им помогнали да видят творбата по нов начин.

В нашия План за четене всеки ден публикуваме размишления с въпроси и отговори към текста. Колко от вас четат и 1/10-та от тях?

Когато имаш същия глад и жажда за Словото и го изучаваш с постоянство като вярващите на Петдесятница, тогава Бог ще работи със сила в живота ти!

3.     Поклонение.

Изучаването на Словото върви ръка за ръка с поклонението. Като самарянката в Йоан 4 гл., вярващите в Деяния бяха проумели една важна истина – за Бог няма значение мястото, където се покланяме защото Бог е Дух и Той е навсякъде. Той иска истинските поклонници да Му се покланят с дух и истина.

А това означава да Му се покланяме от все сърце, основавайки се на истината за това кой е Бог, какво е направил в историята и в нашия живот, и какво иска от нас.

Църквата в Деяния 2 гл. се отнасяше сериозно към поклонението на Бога. За вярващите в Ерусалим се казва, че те постоянстваха в молитвите. Те се молеха така, че веднъж мястото, където бяха събрани се потресе (Деяния 4:31)!

В тяхното поклонение имаше елемент на очакване. Те очакваха да се срещнат с Бога, да Го чуят да им говори и да видят Неговата намеса и отговор на молитвите им. И в резултат на това „много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.“ (2:43)

На 17 януари 1993 г. Дуейн Милър преподавал Псалм 103 в неделното училище за възрастни в църквата в гр. Бренъм, Тексас. Три години по-рано той преждевременно се оттеглил като пастор заради вирус, който проникнал през миелиновата обвивка на невроните в гласните му струни, превръщайки гласа му в груб шепот...

Докато преподавал на класа със специален микрофон върху устните, той потвърдил вярата си в Божественото изцеление и че чудесата не свършват с книгата Деяния на апостолите. Хората едва долавяли шептящите му думи. Чудото станало докато говорил върху ст. 4, където се казва, Бог „изкупва от шеол живота ти, венчава те с милост и милосърдни дела.“ Той казал: „Аз и вие понякога сме се чувствали така, сякаш преминаваме през шеол.“

И точно когато казал „шеол“, животът му се променил – думата прозвучала кристално ясно, за разлика от нясното изговаряне на предходната дума „през“. Изненадан, той спрял, след това отново започнал да говори и пак спрял. Казал още няколко думи с нормален ясен глас и отново спрял.

Класът избухнал в радостни възгласи на удивление, а някои дори се разплакали. Бог го изцелил напълно докато декларирал истината в псалма, защото той очаквал Бог да отговори на молитвите му за изцеление!

Молиш ли се с очакване Бог да отговори на молитвите ти? Покланяш ли се в дух и истина?

Когато четем книгата Деяния имаме чувството, че чудеса и знамения са ставали всеки ден! Не християните преследваха чудесата и знаменията; чудесата и знаменията ги следваха навсякъде, където отиваха, защото те имаха искрено хваление и поклонение на Бога и очакваха Бог да отговори на чудесата им.

4.     Единство.

Деяния 2:42,44,46: „И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението... И всичките вярващи бяха заедно... И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си...“

Апостолите бяха живели 3 години с Исус. Те го следваха неотлъчно навсякъде. И сега, когато техният Господ беше възкръснал и се беше възнесъл и изпратил Духа, те учеха новоповярвалите колко важно е единството и общението за тяхното свидетелство.

Малко преди да бъде разпнат, Исус се помоли на Отец за учениците си:

Йоан 17:23 “Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил и Мене.“

Вярващите в Ерусалимската църква следваха напътствията на апостолите и превърнаха молитвата на Исус в реалност. Те жертваха от личното си време, за да имат общение и да се опознават едни с други, защото разбираха, че тяхното благовестие щеше да е успешно само ако са единни, а единството е възможно само в контекста на общението и любовта.

Разбира се, сигурно и между тях е имало различни виждания и мнения. Но първите Христови последователи се придържаха до Библейския принцип, така сполучливо изразен от Св. Августин: „В главното – единство, във второстепенното – свобода, а във всичко – любов.“

Именно тази любов привличаше невярващите и всеки ден нови хора се вливаха в редиците на ранната църква.

Твърде често обратното е вярно днес. Ние можем да научим много от ранната църква. Показваме ли такава любов, когато разговаряме един с друг, особено когато сме на различни мнения по даден въпрос? Показваме ли любов и загриженост към тези, които не са ни симпатични или са много различни от нас? Готови ли сме да им се притечем на помощ?

На едно кръстовище двигателят на колата на една жена угаснал. Мъжът в колата отзад започнал да нервничи и натиснал клаксона, докато жената отчаяно се опитвала да стартира двигателя. Той натиснал още по-нетърпеливо клаксона на колата. Тогава жената излязла от нейната кола, отишла до неговата и казала: „Защо не си разменим местата? Аз ще натискам клаксона, а ти можеш да запалиш двигателя ми!“

Когато в тялото Христово има единство, всяка част работи за цялото, не против него. Такава беше ранната църква. Взаимопомощта, единодушието и общата цел сплотяваха и правеха свидетелството на ранната църква неотразимо!

5.     Радост.

Вярващите на Петдесятница демонстрираха какъв беше първоначалния Божи план за църквата. Те споделяха всичко, което имаха и вярата си с невярващите. Те жадно поглъщаха думите на апостолите и изучаваха Словото. Те се покланяха в дух и истина. Постоянстваха в молитва и това водеше до много чудеса и знамения. Всичко това ставаше в атмосфера на любов, приемане и единство.

Но като един добър историк и богослов, Лука не пропуска да спомене още една важна характеристика, която ранните християни имаха – а именно радост.

Деяния 2:46,47: „И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде.“

Радостта им не се основаваше на факта, че те бяха сити и физическите и духовните им нужди бяха посрещнати. Християнската радост е дар от Бога. Неслучайно тя е включена като един от аспектите на плода на Духа в Галатяни 5 гл.

Коренът на гръцката дума за радост е кара, от която произлиза думата карис, благодат. Радостта е както Божи дар, така и отклик на Божиите дарове. Радостта идва, когато живеем за Бога и виждаме действието на Божията благодат в живота ни. Тя не се съсредоточава на трудностите в живота ни, а гледа с вяра към Този, който може да ни помогне да ги преодолеем.

Някой може да каже, това не е възможно! Но ние имаме прекрасен пример в лицето на ап. Павел, който пише своето „послание на радостта“ от затвора.

Филипяни 4:4,6-8: „Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се... Не се безпокойте за нищо; но относно всяко нещо, с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази стража над сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.“

Тази радост е непонятна за невярващите, но за съжаление и за някои вярващи! Един капелан в армията написал на вратата си: „Ако нещо ви измъчва, елате и ми разкажете за него. Ако нищо не ви измъчва, елате и ми разкажете как го правите.“

Хората, които са познали радостта на спасението и живота с Бога, не се оплакват, но винаги намират причина да са благодарни. Авторът на коментар към всяка книга в Библията Матю Хенри, веднъж бил ограбен. Крадците взели всичко ценно, което имал. По-късно същата вечер той написал в дневника си думите: „Благодарен съм, че през тези години никога не съм бил ограбван преди. Също, макар че взеха парите ми, не отнеха живота ми. Въпреки че взеха всичко, което имах, то не беше много. И накрая, благодарен съм, че аз бях този, който беше ограбен, а не този, който ограби.“

Джони Ериксон Тада, която е парализирана от врата надолу като тийнейджър, пише: „Не трябва да си сам в болката! Утехата е твоя. Радостта е избор. Всичко това е възможно благодарение на твоя Спасител. Той отиде на кръста без утеха, за да можеш ти да я имаш. Той отложи радостта, за да може ти да опиташ от нея. Той доброволно избра изолация, за да можеш никога да не си сам в твоята болка и мъка.

Християните в църквата на Петдесятница знаеха, че не са сами в болката. Тяхната радост имаше неземен, Божествен произход. Имаш ли такава радост?

Споделяне, ученолюбие, поклонение, единство, радост. Това бяха характеристиките на ранната църквата в Деяния 2 гл. Благодарение на тях те печелеха благоволението на всички хора и Господ прибавяше към тях онези, които се спасяваха (ст.47). Това беше СУПЕР църква!

Ние сме млада църква. Аз виждам в зародиш всяко от тези характеристики в нашата църква. Но аз вярвам, че ние също можем да сме не само добра църква, но и СУПЕР църква!

Ако ти следваш примера на ранните християни, ти можеш да живееш като споделяш живота и вярата си с другите, като ученолюбиво изучаваш Словото, като гледаш сериозно на поклонението и молитвата, участваш в единство с другите в живота на църквата и имаш радост в Господа, която произлиза от съзнанието за действието на Неговата благодат в живота ти.

И когато твоето семейство и приятели видят промяната в твоя живот, страх  от от Господа ще обзема техните души и ти ще печелиш благоволението на всички хора, а към нашата църква ще се прибавят всекидневно нови души.

Нека се помолим.


--
БПЦ "Нов живот" Варна
04.06.2017 г.