понеделник, април 24, 2017

Човекът, когото Бог използва (Битие 41)

/проповед/

Искаш ли да бъдеш използван от Богa? Днес искам да говоря за това какви хора Бог може да използва за Царството.

Когато в България настъпи демокрацията, ние бяхме изпълнени с очакване. Очаквахме за няколко седмици да се променят законите, да преминем от планова към пазарна икономика и всичко да си дойде на мястото – доходите ни да се увеличат и да настигнем стандарта на запада, да можем да задоволяваме материалните си нужди, да можем да пътуваме, с една дума – да станем „бели хора“. Но реалността беше малко по-различна, нали?

Когато дойдохме при Бога и повярвахме в Исус, ние също така бяхме изпълнени с очакване. Очакване да видим какво Бог ще направи в живота ни. Ние нямахме търпение да видим как Бог ще промени живота ни, нали?

Но много често представата ни за това как Бог работи е погрешна. Ние очакваме, че след като сме се покаяли от предишните си грехове, всичко ще започне да тече по мед и масло. Бог ще работи за нас и Святият Дух едва ли не ще отваря всяка врата пред нас. Всичко ще се получава от самосебе си, без усилия от наша страна. Той ще ни изцели от нашите болести, ще оправи взаимоотношенията ни у дома, как ще ни благослови финансово...

Библията като цяло и книгата Битие, която разглеждаме вече няколко месеца, показват колко погрешен е този консуматорски начин на мислене у християните. Ние, в БПЦ „Нов живот“, искаме всеки християнин да израства в духовна зрялост и като ученик на Христос. Духовната зрялост не е нищо друго освен да се подготвиш за това Бог да те използва в поколението, в което живееш.

Затова днес искам да поговорим за това не как ние можем да използваме Бог, защото това е невъзможно! Искам да видим как можем да станем хора, които Бог може да използва. Ще направим това, като разгледаме Битие 41 гл.

Нека прочетем Битие 41:1-7;14-16.
 Като изминаха две години, фараонът сънува, че стоеше при Нил. 2 И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката. 3 А след тях от реката излизаха други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг. 4 И грозните, мършавите крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се пробуди. 5 А като заспа, сънува втори път; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло. 6 А след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър. 7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А когато фараонът се събуди, разбра, че е било сън.
14 Тогава фараонът заповяда да повикат Йосиф и бързо го изведоха от тъмницата; той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. 15 И фараонът каза на Йосиф: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. 16 А Йосиф отговори на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор с мир.

Какво се случи дотук в живота на Йосиф?

Вече видяхме, че Йосиф беше един от 12-те сина на Яков, роден от неговата любима жена Рахил. Предпочитанията на Яков към майката се пренасоха и към сина и това доведе до проблеми в семейството. Яков подари шарена дреха на Йосиф, за да подчертае, че той има специално място в сърцето му. Йосиф сънува сънища, в които неговите братя и родители му се покланят. Това сякаш беше последната капка, която преля чашата. Другите братя намразиха Йосиф.

Напрежението между тях достигна връхната си точка, когато Яков изпрати Йосиф да види как са братята му, които пасяха стадото в Дотан. Неговата поява ги разгневи и те го хванаха, съблякоха шарената му дреха и го хвърлиха в един ров. По-късно решиха да го продадат на търговци-исмаиляни. Как според вас се е чувствал Йосиф? Как щеше да се чувстваш ти на неговото място?

И неговите нещастия не свършиха дотук. Йосиф бе продаден като роб в дома на Петефрий и след години на вярна служба бе обвинен, че се е възползвал от позицията си и се е опитал да изнасили жената на господаря си. Накрая бе наказан за това, че бе направил правилното нещо. Остана дълго в затвора, забравен от този, на когото е помогнал. Но дори там „Господ беше с него, и Господ правеше да благоуспява във всичко, каквото вършеше.“ (39:24)

С други думи, Бог използваше Йосиф навсякъде. Как той се превърна в човек, когото Бог използваше? Как успя да се издигне като феникс над пепелта? Аз вярвам, че Йосиф беше използван от Бога поради няколко основни негови качества, които можем да открием в Битие 41.

Първо, Бог използва Йосиф, защото той познаваше Бога и живееше според Словото Му. Йосиф беше чувал от баща си Яков за завета, който Бог Яхве е сключил с него и с неговите деди Авраам и Исаак. Не само това, но той беше уверен, че сънищата които видя, му бяха дадени от Бог. Йосиф се покланяше на Бога на Израил и не правеше компромиси с вярата и убежденията си, въпреки че живееше във враждебна езическа среда. Той знаеше, че Бог има план за неговия живот и му помага във всяка ситуация. Това му помогна да не се поддаде на сексуалното изкушение и да бъде уважаван навсякъде, дори в затвора.

Как реагираш ти, когато си поставен под натиск да направиш компромис с вярата си? Четеш ли Словото, за да се обновяваш в ума си и да познаваш каква е Неговата воля за тебе (Рим. 12:2)?

Римляни 12:2: И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.

Божията съвършена воля е ние да обновяваме ума си чрез четене и изучаване на Божието слово. Но има още нещо. Знаем, че когато Библията е писана, тя не е била разделена на глави и стихове. Затова е добре да видим контекста, в който е писан този стих от ап. Павел. Какво научаваме от предходните стихове в Римляни 11:33-36? 

33 О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата Му! 34 Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?" 35 или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?" 36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, Нему да бъде слава до векове. Амин.

Там виждаме, че преди да разберем каква е съвършената Божия воля за нас, трябва да научим и да приемем четири важни истини:

•         Не се опитвай да си обясняваш Божиите пътища (ст.33)
•         Не се опитвай да промениш Божия ум (ст.34).
•         Не се опитвай да преговаряш с Бога или да го подкупваш (ст.35).
•         Не се опитвай да си присвоиш Божията слава (ст.36).

Йосиф не разбираше защо му се случват всички тези беди. Не разбираше защо животът е толкова несправедлив. Но, подобно на Йов беше решил за нищо на света да не изневерява на Своя Бог.

Макар и да не бе възможно да беше чел писанията на Павел, той виждаше в живота си, че „всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение“ (Рим. 8:28). Tой беше уверен, че Бог го е призовал да извърши Неговото дело и че страданията, които понася, не са напразни.

Дори когато помоли виночерпеца да ходатайства за него пред фараона и минаха месеци без новини, той не се отчая. Като псалмопевеца той знаеше, че „по-добре е да се уповаваш на ГОСПОДА, отколкото да се доверяваш на човек.“ (Пс. 118:8)  Но именно тогава Йосиф разбра, че трябва докрай да се довери на Бог за своето освобождение. И когато фараонът го повика, за да му разтълкува сънищата, Йосиф не поиска да бъде освободен срещу тълкуванието. Той не започна да се пазари с фараона, както може би би направил баща му Яков, ако беше на неговото място. 

Йосиф познаваше Бога, ходеше в Неговите пътища и вярваше, че Бог е с Него и Той ще го избави.

И това ни отвежда до второто качество на човека, използван от Бога.

Второ, Бог използва хора, които са смирени.

Веднага, след като фараонът повика Йосиф, му каза: „но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.“ (ст.15) и Йосиф простичко каза: „Не аз; Бог ще даде на фараон благоприятен отговор.“ (ст.16)

И след като изслуша съня на фараона, започна своето тълкуване с думите: „Бог е явил на Фараон това, което скоро ще направи.“ Винаги и във всичко Йосиф поставяше на първо място Бога. Той познаваше добре грешната човешка природа. Беше преживял ужасни удари, причинени му от най-близките му хора.

Йосиф знаеше, че „сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно.“ (Еремия 17:9). Но знаеше също така, че служи на всесилния, всезнаещ, вездесъщ и свят Бог. Знаеше, че Бог трябва да расте, а той да се смалява (Йоан 3:30).

Парадоксът е, че неговото смирение му печелеше симпатии и му даваше авторитет сред хората. И колкото повече говореше, толкова повече Бог се прославяше и другите се благославяха. Успехите не го главозамайваха. У него нямаше и капчица гордост. Той знаеше, че всичко което е постигнал, се дължи на действието на Божия Дух в него.

Някой си Самюъл Морз завършил изобразително изкуство в Йейл и отишъл да се усъвършенства като художник в Англия. Когато се върнал в Америка бързо спечелил популярност като надарен художник и бил затрупан от поръчки. Но докато пътувал, до него достигнала новината, че съпругата му е починала. Това се случило в началото на 19 в. и все още нямало телефон, да не говорим за интернет. В мъката си той изоставил рисуването и започнал да разработва средства за бърза комуникация през големи разстояния. Това довело до откриването на телеграфа.

Въпреки славата си и почестите, отправени към него, Морз не се възгордял. В писмо до втората си съпруга, той писал: „Колкото повече размишлявам над това велико начинание, толкова повече чувствам собствената си незначителност и виждам Божията ръка в него - как Той възлага различни задачи на отделните хора, как Той е великият контрольор, а всички останали – Негови инструменти за почетна употреба... Оттук и нашата зависимост преди всичко от Бога, а след това един от друг.“

Той е Великият контрольор, а всички останали – Негови инструменти за почетна употреба. Йосиф знаеше, че той е само един Божи инструмент и смирено служеше на Своя Създател.

Две жени в Шанхай разговаряли на тема гордост и се запитали дали Хъдсън Тейлър, големият мисионер в Китай, някога се е изкушавал да се гордее с многото си постижения. Една от жените решила да попита съпругата на Тейлър, Мария. Мария обещала на жената, че ще попита съпруга си. Когато госпожа Тейлър попитала своя съпруг дали е бил изкушаван да се гордее, той се изненадал: „Да се гордея с какво?“ Тя отговорила: „Ами, с нещата, които си направил“. Тейлър отговорил: „Не знаех, че съм направил нещо.“

Йосиф знаеше, че всичко което е постигнал, се дължи на Бог Емануил. Затова каза на фараона, че тълкуванието не е от него, а от Бога. Той не е направил нищо. И след това разказа значението на съня: седемте угоени крави и седемте добри класове са седем плодородни години, които ще бъдат последвани от седем гладни и сушави години, символизирани от седемте мършави крави и седемте прегорели класове.

И Йосиф не се задоволи само да даде тълкуване, както в разговора с виночерпеца и хлебаря. Това ни отвежда до третото качество на човека, използван от Бога.

Трето, Бог използва хора, които имат не само знание, но и мъдрост от Бога.

Един фермер писал до Министерство на земеделието: „Здравейте, искам да Ви уведомя, че имам проблем с моите пилета. Всяка сутрин намирам две-три да лежат на земята студени и вкочанени, с краката нагоре. Можете ли да ми кажете какъв е проблемът?“ След 8 седмици получил писмо от министерството в София: „Уважаеми господине, вашите пилета са умрели.“

Както се казва, едно е да гледаш, друго е да виждаш, трето е да разбираш и четвърто е да се учиш. Но най-важното е след като си се научил, е да действаш.

За да си човек, когото Бог използва, не е достатъчно да познаваш Словото. Не е достатъчно дори да си начетен в областта, в която работиш. Нужно е да знаеш как да приложиш знанията си. Тринадесет години по-рано Йосиф не знаеше как да използва цялото знание и потенциала, които имаше. Той нямаше тълкувание за своите сънища. По-късно, когато беше в затвора, имаше тълкувание за сънищата на виночерпеца и хлебаря, но не и нещо, което да предложи на хлебаря, за да отърве въжето.

Но само 2 години по-късно той имаше просто, практично и ефективно предложение, което убеди фараона и превърна Египет в богата и мощна нация.

Йосиф беше гений. Той нямаше равен на себе си. Той се прояви не само като Божи пророк, но и като надарен администратор. Той анализира ситуацията и представи най-добрият екшън план. Това е мъдрост! И фараонът каза на Йосиф: „няма никой толкова умен и мъдър колкото си ти.“ (ст.39). Както казва Чарлз Спърджън,

„Мъдростта е правилното използване на знанието. Да знаеш не означава, че си мъдър. Мнозина знаят много, но това ги прави още по-големи глупаци. Няма по-голям глупак от знаещия глупак.“

Някои сигурно си казват, аз съм обикновен човек, как мога да постигна тази мъдрост? Това е невъзможно! Тогава аз имам новина за теб:

Яков 1:5: „Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.“ Мъдростта е дар от Бога. Ако поискаш от Бога, Той ще те благослови с мъдрост, за да Го прославяш и да използваш знанието, което имаш за Него. 

А Притчи 1:7 добавя: „Страх от Господа е начало на мъдростта.“ Йосиф имаше страх от Бога и Бог му даде знание и мъдрост, за да приложи това знание, като представи план за спасението на Египет на фараона.

Но това не стана бързо и лесно! Йосиф се издигна като феникс от пепелта и премина през всички беди и неволи в живота си. Сънищата му отпреди 13 години най-после щяха да се осъществят. И сега, когато беше на 30 г., неговият план беше приложен веднага. Фараонът го направи свой министър-председател с единодушното съгласие на своите придворни мъдреци. 

Това беше моментът, в който Йосиф разбра защо е трябвало да страда толкова много. Той беше човек, когото Бог използва, защото Йосиф познаваше Бога и беше покорен на Неговото слово, смирено ходеше пред Своя Създател и знаеше как да приложи знанието, което Бог Му беше дал.

Той стана министър-председател на най-силната нация в света. В това си качество Йосиф щеше да спаси не само себе си и своето семейство, но и цял Египет и съседните народи. С това той се превръща в преобраз на мисията на Божия Син Исус Христос за цялото човечество.

Йосиф беше унижен и отхвърлен от своите братя. Исус беше унижен и отхвърлен от своите сънародници.
Бащата на Йосиф го изпрати при неговите братя. Бащата на Исус го изпрати при неговите братя, израелтяните.
Йосиф беше хвърлен в рова. Исус беше погребан в гроба.
Бащата на Йосиф страда, когато видя разкъсаните му дрехи. Бащата на Исус страда, когато видя войниците да разкъсват Неговите дрехи.
Йосиф възкръсна като феникс от пепелта, за да спаси Египет. Исус възкръсна в тяло, за да спаси света.
Йосиф се върна от затвора и стана управител на Египет. Един ден Исус ще се върне от небето, за да стане управител на света.

Йосиф е не само преобраз на Христос, но и прекрасен пример за нас. Той беше човек, когото Бог използва по невероятен начин. Защото човекът, когото Бог използва, познава Бога и е покорен на Словото Му. Човекът, когото Бог използва, върви смирено пред Своя Господ и сочи към Него. Човекът, когото Бог използва, се моли и получава мъдрост от Бога.

Искаш ли Бог да те използва? Искаш ли да видиш как чрез тебе Той променя твоето семейство, църква и общност? Ако да, тогава вземи решение да си покорен на Словото, сочи към Исус и се моли за мъдрост в живота си. Защото днес България има нужда от Йосифовци!

Нека се помолим.

----
Проповед в БПЦ "Нов живот" Варна
23.04.2017 г., Томина неделя