/проповед/
Прочит: Битие 28:10-16.
Един от най-големите бичове на нашето време е самотата. Много хора са самотни. Някои убиват самотата с алкохол, други с гледане на тв и интернет, а трети - с телефонни разговори. Един тийнейджър говорил по телефона половин час, преди да свърши разговора. Баща му му казал: "А, свърши много бързо. Обикновено говориш цял час. Какво се е случило? Синът му отговорил: "Беше грешен номер."
Случвало ли ти се е да се чувстваш самотен? Да си казваш, че нищо няма смисъл? Да не ти се живее?
В подобна ситуация заварваме Яков в Битие 28 гл. Както видяхме миналия път, след като той и майка му Ревека извършиха заговор и излъгаха баща си, за да запазят купеното с леща първородство за Яков, Исав намрази брат си и реши да го убие. Ако беше останал още няколко дни, Яков рискуваше да е мъртъв. Затова Ревека го изпрати при брат си Лаван. Тя не подозираше, че няма да го види никога повече.
По време на комунистическия режим много българи са били депортирани. Били изтръгвани от своите семейства, от земята, захвърляни като дърво без корен и интернирани в далечни села, за да се сломи съпротивата им. Вината им? Че са свободни, мислещи и работливи. Че са обичали Бога, семейството си и земята си.
Яков беше като дърво без корен. Но той бягаше за живота си поради съучастничество в заговор. Крепеше го това, че имаше цел и имаше насърчение за постигането й.
Целта беше да изпълни една заповед, която беше и негово желание. Малко преди да тръгне, Исаак му заръча: „Не вземай жена от ханаанските дъщери. Стани, иди в Падан-Арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и оттам вземи жена...“ (ст.2) Също като Елиезер за Исаак, той трябваше да търси жена от техния род и дом в Падан-Арам. Но това нямаше да е лесно.
Затова веднага след това Исаак го насърчи, като го благослови (ст.3-4):
„И всемогъщият Бог да те благослови, да те наплоди и умножи, и да произлязат от тебе множество народи; и даденото на Авраам благословение да го даде на тебе и на потомството ти след тебе, за да наследиш земята, в която си пришълец, която Бог даде на Авраам.“
Както видяхме, Яков е човек с много кусури. Това е вярно за всеки от нас, в една или друга степен. Но Бог започва процес на изглаждане на неговия характер, за да започне той да отразява Неговите цели и да се превърне в благословение за семейството си и за целия свят. От неговата история можем да научим нещо за шкурките, които Бог използва, за да ни излъска до блясък.
Яков излиза от Вирсавее и тръгва по пътя за Харан. Току-що си е навлякал омразата на брат си. Баща му го благославя, но дали му е простил? Дали ще види пак майка си? Вместо да се радва на домашния уют (домошарят Яков), трябва да скита по прашните пътища! Та той никога не е излизал далеч от дома – дали няма да умре от глад?
Той върви цял ден, но вече се спуска нощта. Oглежда се наоколо, в далечината вижда светлинките на град Луз, но наоколо е само пустош. Аха, ясно, казва си, дошъл съм в хотел „Голо бърдо“, минус три звезди. Вижда един камък, слага го за възглавница. Полага глава на една канара!
Това е една обикновена канара, но в Стария завет тя е преобраз на Вечната канара Исус. Защо ли? Павел казва, че канарата, от която Израелтяните пиха вода в пустинята, беше Христос (1 Коринтяни 10:4). Сега канарата Исус беше това, на което Яков положи своята глава.
Ако преминаваш през буря; ако не можеш да мигнеш от тревоги и страхове, тогава има ли по-добро място, на което да положиш всички тях от канарата Исус?
В такъв момент можеш като Давид да извикаш в молитва:
Пс. 61:1 Послушай вика ми, Боже, внимавай в молбата ми. От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми; заведи ме на канарата, която е много висока за мене.
Канарата, която е много висока за мен е мястото на утеха, закрила и мир. Да легнеш на тази канара означава да положиш своите тревоги върху Него. И тогава ще можеш да видиш ново откровение на стълба, която стига до небето.
Яков взе един камък. Какво друго можеше да вземе? Та той беше в пустинята! Там нямаше дървета, трева и цветя. Имаше камъни. Това беше безлюдно място. Място на разбити надежди и мечти. Малко преди това той беше богат син на завета и обещанието. Сега беше сам, далеч от семейството си, мразен от брат си, бягащ за живота си. Бил ли си на това място?
Четох за едно руско семейство старообрядци. Бягат през 1937 г. от гоненията на Сталин и отиват далеч на изток в тайгата. През 1981 г. руски геолози случайно ги откриват при проучване на район, за който са смятали, че е необитаем. Мъж, жена и четирите им вече пораснали деца, са оцелели в Сибир!
Построили си къща с дървения материал, който имали в изобилие. Направили си галоши от дървесна кора и клони. След като дрехите им се разпаднали, ги заменили със зебло. Яли картофи с ръж и конопено семе. Вода имали в изобилие – до колибата имало чист, студен поток. Яли боровинки и малини. Синът им се научил да ловува бос през зимата – гонел животните, докато се изтощят и припаднат. Дърва за огрев също имали колкото щеш.
Какво поддържало надеждата и на тези хора? Те били вярващи. Библията била единствената книга, която имали със себе си. Те виждали смисъл и надежда въпреки страданията си. Живели в ужасна мизерия, но използвали „камъните“, които Бог им давал и били благодарни!
Яков взе камък и го сложи за възглавница. Използваш ли възможностите и ресурсите, които Бог ти дава? Или се оплакваш от безпаричие, болести и самота? Не използвай камъните като тежести, с които да се удавиш в морето от самосъжаление. Използвай ги като основа на ново здание!
Да, камъните не са удобни за възглавница. Животът не е лесен. Но камъните могат да се превърнат във възглавница, ако го вярваш!
Да загубиш всичко и да ти останат само камъни не е лесно. Цял живот си градил и изведнъж си сам сред голия камънак. Как реагираш, като загубиш нещо ценно? Случвало ли ти се е да изгубиш файл в компютъра, който си пишел дълго? Как реагираш?
Известният историк Томас Карлайл прекарал 2 години в писане на книга за френската революция. Когато я написал, дал единствения екземпляр на колегата си Джон Мил за рецензия. Но след това се случило немислимото. Слугата на Мил използвал ръкописа като подпалки за огнището. Когато Мил му съобщил новината, лицето на Карлайл помръкнало. Две години от живота му били изгубени. Стотици нощи къртовски труд отишли на вятъра. Той не си и помислял да напише книгата отново. Изпаднал в дълбока депресия.
Един ден, докато вървял по улицата, Карлайл забелязал да строят каменна стена. Той бил поразен – тя порасвала бавно, камък по камък! Това било откровение за него. Ако пишел страница по страница, би могъл да напише книгата отново. И точно това направил.
Ние имаме свобода, дадена ни от Бога, да избираме как да гледаме на трудностите в живота си.
В една болнична стая лежали двама пациенти. На единия било позволено да сяда за един час на ден, докато другият трябвало постоянно да лежи. Те говорили с часове – за семействата си, работата, казармата, за всичко.
Мъжът, на когото било позволено да сяда, очаквал с нетърпение времето, което ще може да се изправи и да погледа през прозореца. Всеки следобед той описвал какво виждал през пророреца на другия – казвал как прозорецът гледа към красив парк с прекрасно езеро, с лебеди в него и малки деца, които играели край водата.
Мъжът в другата част на стаята затварял очи и си представял картината. Но след няколко дни си казал: „Защо той може да вижда тази красота, а аз не мога да видя нищо! Не е честно!“
Една нощ мъжът до прозореца се задавил и се закашлял, опитвайки се да намери бутона, с който викали сестрата. Другият гледал как се мъчи, но нарочно не натиснал своя бутон. След по-малко от 5 мин. човекът починал. На следващата сутрин сестрите открили мъртвото тяло на мъжа до прозореца и го изнесли.
Другият помолил да го преместят до прозореца. Сестрата нямала нищо против и го поставили в другото легло. Бавно и мъчително той се повдигнал на един лакът, за да види гледката. Накрая щял да може сам да се наслаждава на нея. С последни усилия се надигнал, за да погледне през прозореца. Когато го направил, там видял само една тухлена стена.
Какво виждаш, когато погледнеш от прозореца на твоя хотел „Голо бърдо“?
В интернет видях снимка, под която пишеше: „Какво виждат хората от еди кой си хотел“. На нея имаше един висок хотел и една малка къща-съборетина. Идеята беше, че гледката от прозореца разваля цялото впечатление от пребиваването в хотела.
Яков се огледа от своята стая под звездите в хотел „Голо бърдо“. После взе камък и легна на него. Сигурно доста му е убивало, докато заспи. Ние не бихме избрали такава възглавница. Но нашият мъдър небесен Баща понякога ни поставя да спим на неудобни места, за да ни се открие по нов начин.
Яков заспива сам в пустинята. Почти 2000 години по-късно Исус щеше да заспи в люшканата от буря лодка пред невярващите погледи на учениците. Петър щеше да заспи, окован между двама войници, в нощта преди екзекуцията си (Деяния 12:1-6).
Как свършват тези истории? Исус беше събуден от учениците и укроти бурята. Петър беше изведен от затвора от ангел. Какво би направил ти? Имаш ли вяра? Или имаш страх?
Вярата убива страха. Страхът убива вярата.
Един човек обичал да ходи на лов и си купил два първокласни сетера. Държал ги в задния двор и там ги обучавал. Една сутрин по пътя минал дребен злобен булдог. Вмъкнал се под оградата и започнал да се бие със зъби и нокти с двата сетера. В началото човекът решил да затвори сетерите в мазето, за да ги предпази от булдога, но след това решил да даде урок на малкия булдог. След няколко минути на свада, булдогът се оттеглил да си лиже раните. Същото се случило на следващата сутрин, после на следващата и на следващата.
Всяка сутрин булдогът се появявал, пропълзявал под оградата, получавал доза бой и се оттеглял. След това човекът трябвало да отиде в командировка за няколко седмици. Когато се върнал, попитал жена си какво става с булдога и сетерите. Тя отговорила: „Няма да повярваш какво стана. Всеки ден малкият булдог идваше и се биеше със сетерите. Не пропускаше ден. Сега вече сетерите го избягват. Когато чуят, че идва по пътя и се промъква под оградата, започват да скимтят и се скриват в мазето. Булдогът идва в задния двор и се разхожда наперено в него, сякаш той е собственикът.
Може би се чувстваш така, сякаш си се промъквал под оградата много пъти. Нямаш сили да продължаваш. Може би се чувстваш така, сякаш си се бил дълго и след това трябва да лижеш раните си. Вярваш ли, че можеш да победиш в тази борба?
Яков имаше вяра. Затова легна да спи на това място (ст.11) И тогава Господ му се яви.
Битие 28:12: И сънува: ето стълба изправена на земята, а върхът й стигаше до небето; и ето, Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.“
В съня Бог му показа, че комуникацията между земята и небето е възможна. Вярата не е следване на правила, а взаимоотношения с нашия Господ и Спасител Исус. Той се грижи за нас и неговите ангели-хранители непрекъснато сноват нагоре-надолу по тази стълба към небето. Те отнасят нашите молитви до Него и донасят Неговите отговори и откровение до нас.
И ангелите вървят по стълбата, Исус Христос. Самият Исус каза на Натанаил "И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син" (Йоан 1:51). Благодарение на смъртта и възкресението на Христос ние имаме връзка с Отца! На Голгота Синът хвърли мост към вечността! И това не е всичко!
Битие 28:13-15: И ето, Господ стоеше над нея, и говореше: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам, и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще дам на тебе и на потомството ти. Твоето потомство ще бъде колкото земния прах; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и в тебе и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята. Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя навсякъде, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не изпълня това, което ти казах.“
Господ стоеше най-отгоре. Той е над нашите проблеми, обстоятелства и тревоги. Над нашите „възглавници от камък“. Той е Господар над всичко. Той ще ни пази, няма да ни остави и ще изпълни обещанието си.
Битие 28:16 „Когато Яков се събуди от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.“ Ако ти е трудно да видиш нещо добро в твоята ситуация в хотел „Голо бърдо“, то чуй какво казва Павел: „Събуди се, ти, който спиш! Стани от мъртвите и Христос ще те осветли.“ (Ефесяни 5:14)
Яков се събуди и каза: Я-а, Бог бил тук в хотел „Голо бърдо“, а аз не съм знаел!
Тези стихове идват, за да ни разтърсят! Сякаш Бог ни казва: Събуди се и престани да се оплакваш! Събуди се и престани да хленчиш! Събуди се и престани да се самосъжаляваш! Събуди се и престани да се извиняваш! Да хвърляш вината върху другите!
Събуди се и осъзнай, че Бог е промислил за това, което ти е обещал!
Когато бях в казармата, се чувствах като в хотел "Голо бърдо". Живеехме при доста спартански условия. Трябваше да метем плаца, но нямаше метли. Огледахме се, наоколо имаше дървета. Скъсахме клони и метяхме с клоните. Трябваше да мием коридора и стълбището на базата, но нямаше вода. Огледахме се, до нас беше морето. Изпрахме стирките в морето и измихме стълбището. През нощта дежуряхме в студено караулно помещение. Огледахме се, имаше само един котлон и до него стол. Включвахме котлона и се топлихме, седнали до него.
Как реагираш, когато си в хотел "Голо бърдо"?
Моята молитва за всички вас е, че ако се окажете на място, където възглавницата ви е от камък като тази на Яков, да имате очи да видите стълбата, която стига до небето. Вярвайте, че Бог е над вашите обстоятелства. Той е Господ, всесилният Бог, Ел Шадай и Той ще бъде винаги с вас, няма да ви изостави и ще изпълни това, което ви е обещал!
Нека се помолим.
---
БПЦ "Нов живот" Варна
12.02.2017 г.
