понеделник, февруари 06, 2017

Високата цена на греха (Битие 27:1-40)

/проповед/

Продължаваме с поредицата „Евангелието в книгата Битие“. Миналият път видяхме как Исаак и Ревека се ожениха, след като Авраам натовари слугата си Елиезер със задача да намери съпруга за сина му. Следващите две глави разказват за раждането на близнаците на Исаак и Ревека – Исав и Яков. Подобно на Сара и други жени в Библията, Ревека е бездетна дълги години, преди да има деца. Когато се раждат, за Исав и Яков се казва, че са се блъскали в утробата й – може би знак за бъдещи разногласия между тях. Исав излиза първи и е доста космат, откъдето идва и името му, а Яков го е хванал за петата (Яков значи пета или който без право замества).

Гл. 25 завършва с важен инцидент, който ще определи случващото се в главата, която разглеждаме. Исав се връща гладен от лов, в това време Яков вари леща. Исав иска от него да му даде да яде. Яков му дава, но в замяна иска Исав да му се закълне, че ще му даде първородството си, което гладният му брат лекомислено прави. Така Яков се сдобива с първородството. Макар и по неетичен начин, той показва, че цени духовните неща.

Днес ще разгледаме Битие 27 гл. Когато чета тази глава, се сещам за мисълта на Клайв С. Луис, че „малката лъжа е като малка бременност.“ Защото тук виждаме много опити да се заобиколи истината. В резултат семейството на Исаак и Ревека е разделено. Това е една тъжна, но същевременно и много поучителна история. В нея виждаме колко висока цена има грехът.

Нека първо да прочетем Битие 27:1-13.

Исаак е много стар, на около 137 г., не вижда добре. От Битие 35:24 разбираме, че той е живял 180 години, така че сега далеч не е на смъртния си одър. Все пак, разтревожен от загубата на зрението, той бърза да даде бащината си благословия. Тъй като обича повече Исав, той иска да благослови него. Забележете, че прави това тайно, а не пред цялото семейство, както си му е реда за едно благославяне.

Исаак прави тази конспирация въпреки това, че когато синовете им се раждат, Господ казва на Ревека: „Два народа са в утробата ти, и две племена ще се разделят от корема ти; едното племе ще бъде по-силно от другото племе; и по-големият ще слугува на по-малкия.“ (25:23) Няма начин Исаак да не е знаел това. Можете ли да си представите Ревека, която обича повече Яков, да не сподели това слово от Господа с мъжа си?

Бог е определил кой ще бъде синът, чрез който ще се изпълни завета. Както при синовете на Авраам, и тук синът на обещанието е по-малкият, макар и от двама близнаци. Исав вече се е дисквалифицирал веднъж, като е показал, че не се интересува от духовни благословения, продавайки първородството си, за да си напълни стомаха. И сякаш не стига това, но затвърждава дисквалификацията си, като се жени за две ханаанки (26:34). Той е потъпкал духовната чистата и Божиите цели няма как да бъдат изпълнени чрез него.

Обикновено първородният син получаваше двоен дял от наследството и ставаше глава в семейството. За наследниците на Авраам залогът беше още по-голям. Първородният беше този, чрез когото се даваха заветните благословения.

Исав беше дисквалифициран от състезанието. Въпреки всичко това, Исаак се опита да отмени Божията присъда, че по-големият ще слугува на по-малкия. Исаак се опита да манипулира Бог. Той смяташе да направи това, като даде устната си благословия на Исав. Вместо да отхвърли предложението на баща си, Исав му става съучастник.

Но Бог беше дал на Исаак жена, която беше много по-добър манипулатор от него. Исус каза: „които се залавят за меч, от меч ще загинат“ (Матей 26:52). Ако трябва да перифразирам: „Който се залавя за манипулация, от манипулация ще загине.

От Ревека би станало чудесен служител на ДАНС. Тя беше агент под прикритие в услуга на Яков. Под маската на любяща и вярна съпруга тя работеше в интерес на Яков. И когато Исаак извика Исав, за да му каже да сготви вкусно ястие, Ревека беше там и подслушваше. Използваната дума в текста за „чу“ може да има и такова значение. И тя едва дочака Исав да излезе, за да осуети конспирацията с още по-голям заговор.

Тя беше намислила план, който звучеше невероятно! Как би могъл един син с напълно различен външен вид да убеди баща си, че той е по-големият си брат?

Много е вероятно Ревека да не е действала спонтанно. Възможно е тя предварително да е пазела дрехи на Исав и ярешки кожис които Яков да увие ръцете си, за да изглеждат те космати. Ревека беше твърде умна, за да остави тези неща на случайността.

Яков протестира, но не защото има морални скрупули, а защото е прагматичен. Той се страхува да не си навлече проклятие вместо благословение, ако планът се провали:

Битие 27:12 „Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще бъда в очите му като измамник, и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.“  

Благочестивите хора вземат решения въз основа на принципи, докато нечестивите действат, подбудени от прагматичност.

Именно защото престъпниците не зачитат морала, а действат според изгодата, Бог е дал закони. Законът е предназначен да наказва престъпниците и така да възпира злото. Когато знаят, че последствията ще са лоши за тях, те биха размислили, преди да извършат престъпление. И обратно, ако няма ефективно правораздаване, тогава престъпността е висока. Последното за съжаление наблюдаваме днес.

Яков се страхува от последствията, затова протестира, но Ревека има готов отговор: „На мене да падне проклятието ти, синко“ (ст.13). Тя обещава да поеме последствията, ако нещата се объркат. И тя наистина по-късно страда за своята конспирация. Но сега тя не помисли, че върши грях и че той ще има последствия, даже ако номерът мине.

Какво според теб би трябвало да направи Ревека в тази ситуация? Исаак постъпваше грешно, като искаше тайно да благослови Исав. Бог бе избрал Яков да е наследникът на обещанието. Но ние знаем, че не бива да отговаряме на злото със зло, а да побеждаваме злото с добро. (Рим. 12:21)

Ревека трябваше да говори искрено с мъжа си за греха, който той възнамеряваше да стори. Покорството на авторитети не означава да мълчим пред злото (Деян. 16:35-40). И след като направи това, Ревека трябваше да остави нещата в Божиите ръце.

Вярващата съпруга трябва да каже на съпруга си, ако забележи че той изпада в греха на материализма. Счетоводителят-християнин трябва да каже на шефа, че да укрива данъци е престъпление и грях. Студентът-християнин не трябва да си мълчи, ако види че преподавател взема подкуп.

Ревека трябваше да разговаря с Исаак. Но тя избра да го излъже. И лъжата беше толкова голяма и невероятна, че той се хвана! Хитлер е казал: „Ако повтаряш много пъти една колосална лъжа, хората ще ти повярват, защото ще мислят, ченикой не може да изкриви чак толкова истината.“ Хитлер използва антисемитските настроения в Германия и измисля колосалната лъжа, че евреите управляват света и че те са започнали унищожителна война срещу Германия, затова трябва да бъдат унищожени. Резултатът? Холокост! Дяволът е хитър, а човекът е лековерен.

Яков донесе сготвеното от майка му ястие, предрешен като брат си. И започна да лъже. Яков първо каза: „Аз съм първородният ти Исав (ст.19), после „сторих каквото ми поръча“ и „яж от дивеча ми“ (ст.19). И в отговор на въпроса ти ли си синът ми Исав, каза „Аз“ (ст.24). Но забележете лъжата в ст. 20:

„Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех.“

Сигурно се питате, защо Бог не го е ударил начаса с мълния за това богохулство? Но преди да го направите, замислете се колко много християни вършат същото нещо. Понякога казваме „Бог ме благослови изобилно с еди какво си нещо“, но всъщност ние сме направили или сме се сдобили с нещо, което Бог не одобрява. Бог няма нищо общо.

Като онази циганка, която станала да даде свидетелство в църква и казала: „Братя и сестри, искам да благодаря на Бога, защото снощи мъжът ми открадна много керемиди от една къща и никой не го видя!“

Яков излъга, че Бог му е дал успех. Да излъжеш един толкова стар човек може би не е толкова трудно. Освен това той бързаше да благослови Исав преди да са дошли другите. Това също му попречи да има правилна преценка.

Но макар и в напреднала възраст, Исаак използва всичките пет сетива, за да вземе решение: зрение, слух, допир, вкус и мириз. Дрехата очевидно имаше миризмата на тялото на Исав. В буквален смисъл Исаак беше воден за носа в своя избор.

Днес много хора казват, че ще повярват, само ако имат емпирични доказателства за съществуването на Бога. Но след първородния грях всеки аспект от живота ни е покварен от греха. Нашите интелект, емоции, воля и сетива не са съвършени. Невярващият човек може да гледа емпирични доказателства и да достигне до напълно погрешно заключение. Исаак беше воден за носа. Много хора днес също са водени за носа.

Исаак е подведен в преценката си и накрая дава благословията си на Яков. Той излиза с облекчение, че е получил благословението преди да се върне брат му. Едва е излязъл и идва Исав. Той пък сигурно вече е потривал доволно ръце, предчувствайки как ще си отмъсти за отнетото му първородство. Исаак от своя страна сигурно си е мислил: най-после успях да надхитря жена си. И точно тогава чува Исавовата подкана:

„Стани, тате, и яж от дивеча на сина си, за да ме благослови душата ти.“ (ст.31)

Колко ли изненадан е бил Исав от ужасения вид на разтрепералия се Исаак? Съвсем скоро той е разбрал, че Яков отново го е надхитрил. Исаак беше дал цялото си благословение на Яков за сметка на Исав.

Това е една тъжна история. Какво научаваме от нея?

Първо и най-важното, грехът има висока цена.

Исаак беше тръгнал против Божията воля и сега целият му свят се беше срутил под него. Исав беше презрял духовните благословения и продал първородството си за една леща. След това се опита да си ги вземе обратно, като отхвърли своята клетва и заговорничи с баща си.

Исав научи, че в живота на човек идва момент, когато вече няма връщане назад. Съжалението не може да промени миналото. И това е вярно и за отношението на хората към благата вест. Всеки, който отхвърли Христос като Божи Син и живее в бунт с Бога, ще живее във вечно съжаление и угризения, но това няма да промени последствията от решението му.

Ревека също трябваше да заплати висока цена за греха си. Тя изпрати Яков да поживее при брат й Лаван, защото Исав искаше да го убие (ст. 41-45). Тя мислеше, че това ще трае „известно време“, докато премине яростта на брат му (ст.44). Яков обаче остана там 20 г. Тя обичаше Яков повече от всичко друго, но трябваше да бъде завинаги разделена от него. Грехът води до раздяла. Той разделя хора от хора и хората от Бога (Йоан 15:18).

Яков също трябваше да плати цена. Сигурно баща му се беше отчуждил още повече от него, след като той не само го излъга, но и му се подигра (27:12). Брат му го презираше и беше намислил да го убие. И най-лошото беше, че трябваше да напусне майка си, която обичаше. Трябваше да изостави всичко, което беше спечелил като материално наследство, защото трябваше да бяга за живота си. Всичко се връща!

Някой е казал: Грехът ще те отнесе по-далеч, отколкото искаш да отидеш, ще те държи там по-дълго, отколкото искаш да стоиш и ще ти струва повече, отколкото искаш да платиш. Грехът има много висока цена!

Яков плати висока цена в земния си живот. Но в тази история виждаме и духовни паралели с благата вест. Яков беше грешник, ние също сме грешници. Няма праведен нито един (Рим. 3:10). Яков беше отчужден от баща си и го излъга, че се е справил сам. Ние бяхме отчуждени от небесния си Баща и сме го лъгали, че можем да се справим сами.

И Яков, и ние сме като блудния син, и можем да кажем като него, „съгреших против небето и тебе и вече не съм достоен да се наричам твой син“ (Лука 15:21).

Но Яков реши, че не може сам да спечели благоволението на баща си, но трябва да се представи за Исав, затова се облече в неговата дреха. По същия начин аз съм грешник и за да ме приеме моя небесен Баща, Той трябва да види в мен Своя Син, затова е нужно да се облека в неговата дреха на праведност (Исая 61:10). Тогава Бог Отец ще ме благослови благодарение на заслугите на Христос.         

Това е паралелът с евангелието на Битие 27 гл. Грехът има висока цена, но от небесна перспектива тя беше платена от Исус! Но това не е всичко.

Второ, виждаме, че Бог е в контрол на всичко дори когато хората се опитват да заобиколят законите Му.

Притчи 19:21: Има много мисли в сърцето на човека, но намерението на Господа, то ще устои.

Грехът на човек не може да осуети Божия план, той може само да го изпълни!

Бог изпълни своите цели. Той използва греха на Исаак, Ревека, Исав и Яков, за да изпълни волята си. Това не означава, че Бог кара човека да греши, за да изпълни волята си. Ако всички бяха постъпили в покорство на Бога, Бог щеше да използва други средства, за да направи Яков син на обещанието вместо Исав. Бог прави всичко да съдейства за добро (Яков 1:13), но той не създава зло, за да получи добър резултат. Бог допуска греха, но не го изисква.

Аз не знам как Бог щеше да направи така, че благословението да отиде при Яков. Но знам едно: Исаак нямаше да успее да произнесе благословия за Исав, така както Валаам не успя да прокълне Израел (Числа 22-24).

В случая Исаак, Ревека, Исав и Яков съгрешиха, но това не можа да попречи на Божия план. Забележете, че Исаак и Яков са споменати в списъка с героите на вярата в Евреи 11 гл.:

Евреи 11:20,21 „С вяра Исаак благослови Яков и Исав даже относно бъдещите неща. С вяра Яков, на умиране, благослови всеки от Йосифовите синове...“Защо, след всичко казано дотук, авторът на Евреи ги смята за герои на вярата?

Отговорът е, че въпреки всичко, Исаак и Яков вярваха в заветните обещания на Бога. Те вярваха, че този който е благословен от бащата наистина ще бъде благословен. Проблемът беше, че техните действия не бяха в съгласие с вярата им.

Това е червена лампичка за нас. Дали нашите постъпки съответстват на вярата ни? Можем да свидетелстваме за Исус, но дали винаги го правим по етичен начин. Или, можем да споделяме вярата си, но да изкривяваме благовестието, за да бъде по-лесно възприето. Целта ни може да е библейска, но методите ни не са.

Исус плати цената за нашия грях. Бог е в контрол. Но последствията от греха оставатГрехът има висока цена. По думите на великия проповедник Чарлз Фини, грехът е най-скъпото нещо във вселената. Ако е простен грях, той струва на Бог Неговият собствен Син. Ако е непростен грях, той струва на грешника неговата душа и вечност в ада.

Нека се помолим.

____________

БПЦ "Нов живот" Варна
05.02.2017 г.