понеделник, октомври 31, 2016

Реформацията е възможна

/проповед/

Утре е Денят на Реформацията. На този ден преди 499 г. професорът по теология Мартин Лутер заби своите 95 тезиси на вратата на църквата във Витенберг. Ударите от чука върху онзи пирон дадоха началото на революция, която промени света.

Този ден, 31 октомври, ознаменува мощното връщане на църквата към Библейското християнство, очистено от човешки авторитети, тежка обрядност и небиблейска набожност

Мартин Лутер нямаше за цел да създава отделна църква, а да реформира ЦъркватаОтказът на висшия клир на Католическата църква от реформи доведе до раждането на протестантските църкви.

Днес много хора ме питат, защо вие се наричате протестантиСрещу какво протестирате? Защо просто не сте просто православни?

Мисля, че краткият отговор на този въпрос е: важно е не името, а същността.

Но има и историческо обяснение. След като забива своите 95 тезиси, Лутер и неговите теолози влизат в дебат с папатаимператора и католическите теолози. През 1526 г. в райхстага се обнародва решение, според което всеки местен княз и правителство може да реши към кое от двете изповедания да се присъедини. Това е временна победа за поддръжниците на Лутер.

Но 3 години по-късно решението е отменено. В отговор последователите на Лутер публикуват протест, който е подписан от други групи. Така те стават известни като протестантите, а новите църкви – като протестантски.

В същността си това е протест срещу насила отнетата свобода на съвестта, на мисълта, на избор на вероизповедание, дадени ни от Твореца. Този протест е библейски основан. Например, в разговора на Исус с богатия младеж в Матей 19:16-23, „младежът си тръгна наскърбен”, избирайки да не последва ХристосИсус го остави да си отидеНе го накара насила да повярва в Него.

Религиозната свобода се основава на библейското разбиране, че не правителството, а Святият Дух е този, който променя сърцата (Йоан 6:63).

След 45 години тоталитаризъм, днес държавата отново се опитва да отнеме религиозната свобода. Затова ние, християните, без значение от кое вероизповедание сме, трябва да сме първите, които да протестираме, да се молим и да работим това да не се случи.

Не са ли протестирали срещу различни прояви на греха и нашите будители, чийто празник ще честваме веднага след Деня на реформацията?

Не са ли протест срещу своеволията на Гръцката патриаршия думите на Иларион Макариополски, който е с решаващи заслуги за учредяването на Българската екзархия: “Трябва да им се даде особита църква в Цариград, като може да ся отдели народът български”; “Да им даде право да си печатат газета по язикът” и „ Портата да би позволила да ся направят български училища...”

И днес Бог призовава всички християни – православни, католици и протестанти, да протестираме срещу всички форми на заробване и да работим за духовна реформация на България, за Негова слава. Защо ли?

Защото сме най-беднатанай-корумпираната и най-престъпната държава в Европейския съюз. България е основен източник на трафик на хора в Европа.

На първо място сме по аборти на тинейджъри. Абортите са толкова колкото и ражданиятаРазводите са толкова, колкото и сватбите. Все повече хора започват да подкрепят хомосексуалните връзки.

На едно от първите места сме по брой на престъпленията. Само през 2015 г. във Варна са извършени 1609 престъпления. В страната за година има повече от 100 убийства. Почти 200 са изнасилванията. И това са само регистрираните от полицията.

За това не са виновни правителството, политическите партии или президента, чийто мандат изтича. Отговорен е този, който виждаш като се огледаш в огледалото. Отговорен е всеки от нас! Както казва Едмънт Бърк, Всичко, което е необходимо за триумфа на злото е добрите хора да не правят нищо.”

Църквата също има вина. Някой беше казал, „християнин е човек, който чувства разкаяние в неделя за това, което е направил в събота и което ще направи отново в понеделник.” Ние наистина се нуждаем от съживление и реформация!

Ние можем да се поучим не само от примера на Лутер. В Библията също има примери за духовна трансформация на цели народи. Един от най-забележителните от тях са реформите при цар Езекия.

Езекия беше човек, който желаеше да върши това, което е угодно на Бога. Започна царуването си през 726 г.пр.Хр. В 4 Царе 18:2 се казва, „той върши това, което бе право пред Господа”. И това доведе до духовна реформация и победа над всички външни врагове на Юда.

Какво точно направи Езекия, за да стане възможна реформацията?

1    1.     Първото нещо, което Езекия направи, беше да премахне разсейващите вниманието фактори.

4 Царе 18:1-3, „В третата година на Израелевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия, син на Юдейския цар Ахаз. Той беше на възраст двадесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и девет години в Йерусалим; името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря. Той вършѝ това, което беше праведно пред Господа, напълно както баща му Давид.”

Езекия беше син на един от най-лошите царе в историята на Юда, Ахаз. Езекия беше един от най-добрите. Той наследи от баща си една страна, разяждана от идолопоклонство, корупция и суеверие. Но не се оплакане хвърли вината на предшествениците си, а се захвана да промени нещата. Първото нещо, което направи, беше да премахне нещата, които отвличаха вниманието на хората от истината.

4 Царе 18:4, „събори високите места, изпочупи кумирите, изсече ашерите и унищожи медната змия, която Моисей беше направил, защото дори до онова време израилтяните ѝ кадеха; и я нарече Нехущан.”

Той разруши всички кумири и ашери, които бяха места за поклонение на идоли. Те бяха въведени от баща му и хората ги считаха за святи, но не и Езекия. Той разруши всеки камък, който напомняше за идолопоклонство. Унищожи даже медната змия, която Бог бе заповядал на Мойсей да направи в пустинята, за да може хората да гледат към нея при ухапване от змия и да бъдат изцелени.

Хората бяха забравили, че Бог изцелява, а не змията, и се покланяха на нея.

Уилям Баркли: „Същността на идолопоклонството е желанието да получиш нещо. Човек вярва, че чрез своите жертви, дарове и поклонение може да убеди или дори да подкупи божеството да му даде това, което желае.”

Днес ние считаме за святи много неща. Българите се покланят на много паметници, включително на паметници на лъжата от близкото ни минало. Последните трябва да бъдат премахнати, а останалите трябва да си останат просто паметници – нещо, което да ни напомня за нашата история, за да не я забравяме. Но не и нещо, на което да се кланяме и да наричаме свято.

Матей 4:10, „На Господа Твоя Бог да се покланяш и само Нему да служиш.”

Но има и много други неща, които ни разконцентрират от нашето поклонение на Бога. Това може да е твоя съпруг/а, родител, дете, приятели, работататрадициите, лозето, интернет, телевизия, правенето на туршии... Тези неща не са лоши сами по себе си. Но ако те ти пречат  да се покланяш на Бога, то ти практикуваш форма на идолопоклонство.

Лука 14:26, „Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот[a], не може да бъде Мой ученик.”

Колко често се оправдаваш, че нямаш време за молитва, четене и изучаване на Словото, участие в неделно богослужение... Да пренебрегваш всички тези християнски дисциплини за сметка на разконцентриращи фактори е като да караш кола по магистрала без да сваляш поглед от билбордовете. По пътя към небето е нужно да си фокусиран върху целта.

Езекия направи точно това. Той пренебрегна делото на баща си и разруши поставените от него идоли. Имаш ли смелостта като Езекия да премахнеш идолите от своя живот? Дори ако трябва да признаеш, че родителите ти са грешали?

А ако трябва да отстояваш истината срещу всички около тебе? Ако от това зависи твоята репутация, позиция, работа?

Подобно на Лутер, Езекия се сблъска с огромна опозиция при осъществяване на своите реформи. Хората не искаха да се променят. Те бяха свикнали да ходят на високите места всеки уикенд. Да си правят там пикник. Това беше част от живота им и сега Езекия беше унищожил всичко!

Евреите бяха обожествили медната змия на Мойсей. Вместо да благодарят на Бога и да отдадат цялата слава на Него, те започнаха да й кадят тамян и да й се покланят. Езекия я счупи и я нарече „Нехущан”, което значи „нищо повече от бронз.”

Ние като църква се молим Бог да ни благослови с наша сграда. Но има и нещо хубаво във факта, че сме под наем. Като ни мести от място на място Бог ни напомня, че не сградата е свята, а Неговото присъствиев нея.

Коя е „медната змия” в живота ти? Кое е онова, което пречи на твоето поклонение? Готов ли си да премахнеш всичко, което отвлича вниманието ти от Господа?

Ако да, тогава остава да направиш още едно нещо. Какво е то? Нека отново погледнем към примера на Езекия.

2    2.     Второ, Езекия уповаваше само на Бога.

4 Царе 18:5: „На Господа, Израилевия Бог, се уповаваше. Нямаше подобен на него между всички Юдови царе, нито преди него, нито след него; защото се прилепи към Господа, не се откъсна от Него и опази заповедите, които Господ бе дал на Мойсей.”

Той уповаваше на Господа във всичко. Уповаваше на Господа, че Той ще пази народа му от врагове, които заобграждаха Юда от всички страни. Но Езекия не потърси военни съюзи, не потърси помощ отвън, а се осланяше на Господа.

Днес нашите политици спорят кой бил наш съюзник и кой враг, но не уповават на Господа. Ако искаме да променим нещата в нашия живот, в нашата страна, трябва да уповаваме на Господа.

Езекия вярваше в максимата, която прозря и Левски, че „който ни освободи, той ще ни и пороби”. Затова не се обърна за помощ към други нации. Разчиташе само на Божията сила. Това му даде сили да отхвърли васалната си зависимост от Асирия и да победи в бой филистимците.

Езекия уповаваше на Господа не само на думи. Той уповаваше на Бога, като пазеше Неговите заповеди. Ст. 3, „Той вършѝ това, което беше праведно пред Господа.”

Как гледаш ти на Божиите заповеди? Като на нещо, което да пазиш или като нещо, което можеш от време на време да нарушаваш?

Исус каза: „Ако ме обичате, ще пазите заповедите Ми.” Йоан 14:15

Ако искаме да видим променена България, ако искаме да видим съживление и реформация в страната ни, ние трябва да започнем от себе си. Трябва да спазваме Божиите заповеди.

Някой някога е казал: „Много по-лесно е да правиш това, което Бог ти възлага, без значение колко трудно е то, отколкото да поемеш отговорността да не го направиш.”

Представи си, че работиш за компания, чийто президент заминава в командировка за 3 месеца. Той казва на тебе и на другите служители: Аз заминавам в командировка и докато ме няма искам да се грижите за бизнесаГрижете се всичко да върви. Аз ще ви пиша редовно да ви казвам какво да правите. И вие се съгласявате.

Той заминава и докато отсъства пише, за да каже какво иска да се направи. Накрая се връща. Влиза в офиса и какво да види: всичко е с главата надолу. Цветята в саксиите изсъхнали, прозорците счупени, секретарката спи на бюрото, от другите офиси се чува силна музика, няколко служители играят на телефоните си... Вместо да е на печалба, бизнесът е на голяма загуба. Той пита: „Какво стана? Не получихте ли имейлите ми?”

Вие казвате: „Не, получихме ги всички. Дори ги принтирахме и ги оформихме в книга. Някои от нас даже ги запаметиха наизустВсяка неделя се събираме да ги изучаваме. Това са наистина страхотни писма.” Мисля, че президентът на компанията ще попита: „Но какво направихте с моите напътствия?” И без съмнение, служителите биха отговорили: „Да направим? Ами нищо. Но четем всяко от тях!”

Лутер и Езекия не само четяха, но уповаваха на Бога и изпълняваха Неговите заповеди. И Бог им даде успех – те реформираха народите си. Ако искаме да сме последователи на Христос и да видим реформация в България, ние трябва да уповаваме на Божията сила и да вършим всичко, каквото Той ни заповядва в Словото. Без компромиси.

Бог беше и с Ной, когато той беше в ковчега. Бог беше с Авраам на връх Мория. Той беше с Мойсей пред Червеното море. Беше с народа на Израел в пустинята. Беше с Илия на връх Кармил. Беше с Даниил в рова с лъвовете. Беше със Седрах, Месах и Авденаго в огнената пещ. Бог беше с апостолите и ранните християни в гоненията. Беше с Павел в затвора.

Бог е и с нас днес!

За Езекия се казва, че „Господ беше с него; където и да отидеше, той благоуспяваше.” (18:7) Името Езекия означава „когото Яхве е укрепил”. В мир и война, Бог благославяше Езекия с физическа, умствена и духовна сила. И той благоуспяваше във всичко!

Ние можем да благоуспяваме във всичко, ако уповаваме на Господа. И ако го направим, той ще ни даде сила да отстраним всичко, което ни разконцентрира. Това ще ни даде време за молитва, пребъдване в Неговото присъствие, търсене на Неговата воля за нашия живот и за страната ни.

Промяната отвътре ще доведе до промяна около насРеформацията в нас ще доведе до реформация в обществото.

Уповаваш ли на Господа във всичко?

През 30-те години на миналия век било популярно да се пътува с дирижабъл. При един опит 250 човека държали дирижабъл с въжета, за да не отлети. Но вятърът се усилил и единият край на дирижабъла се повдигнал високо над земята. Някои от хората веднага пуснали въжетата си и останали на земята. Други се паникьосали и се вкопчили здраво във въжето си, докато носът на дирижабъла се издигнал на голяма височина

Няколко мъже не успяли да се държат дългопаднали и се наранили сериозно. Но един от тях продължил да виси във въздуха 45 минути, докато бил спасен. По-късно репортери го попитали как е успял да се държи за въжето толкова дълго. „Аз не се държах за въжето” – отговорил той, „просто го увих около кръста си и въжето се държеше за мене.”

Вместо да се държиш за Господа, позволи на Бог да те държи.

Днес, на Деня на реформацията, искам да те попитам: уповаваш ли на БогаОставяш ли други неща да пречат на твоето поклонение и следването на Исус? Различаваш ли се по нещо от невярващите?

Имаш ли смелостта да се откажеш от твоите идоли, макар и това да ти коства приятелствата, репутацията или дори семейството и работатаГотов ли си да реформираш себе си и другите въпреки опозицията?

Ние не можем да се оплакваме и да виним невярващите за състоянието на нашето общество. Ако се покаем, той ще ни чуе, ще ни прости и ще ни изцели.

Готов ли си да бъдеш реформатор?

Някой ще каже, аз не мога да променя нищо. Да, ние не можем да изкореним греха и да направим съвършен свят. Но можем да го променим.

Как? Като се смирим, като се молим, търсим Бога, като се обърнем от нечестивите си пътища, като изпълняваме Неговите заповеди, уповаваме на Бога и повярваме, че Бог може да направи реформация.

Нека се помолим.

______________
БПЦ "Нов живот" Варнаю
30.10.2016 г.